„Съчувстваме искрено на всички, пострадали от бедствията в България след трагедията в Бисер. Защото ние най-добре знаем какво е посред зима да останеш на улицата. Да няма едни чорапи и лъжица от къде да вземеш!”, мълвят бисерчани на селския площад. Селото им беше зачернено от водно бедствие преди 4 години.
„На половината хора в Бисер съм построил къщите, а на мен ми дадоха най-малката след потопа. Стихията ми погълна 480 кв. метра жилища и пристройки, а ми построиха като компенсация само една малка кащурка от 70 кв. метра с две стаи. Но аз всичко друго си възстанових сам, и плевнята и навесите”, казва с гордост и разочарование 91-годишният бай Боян Лалев.
Съселяните му се вазхищават искрено: „Той е нашата гордост. На 90 навършени години мъкне по две торби цимент наведнъж. И работи от сутрин до здрач. Щом имаме хора с такъв дух, Бисер никога няма да загине. Ще възкръснем след всяка трагедия”, възхищава се комшията му Сашо.
„Е, нали казват, че обущарят винаги ходи бос. Аз пък съм зидарят с най-малката къщичка в Бисер”, шегува се със собствената си орисия бай Боян. Той не завиждал на онези, пострадали от потопа преди три години, на които с парите от помощите бяха вдигнати „палати” на два етажа с по 180 кв. жилищна площ. Защото тях, който минел, ги проклинал. И без да са суеверни, бисерчани отчитат, че точно най-големите нови къщи в селото опустяват. Може би заради завистта и клетвите.
На 6-и февруари 2012-а година около 7,30 часа сутринта след скъсване на стената на яз. „Иваново” триметров воден стълб тръгва по река Бисерска. Дигите на селото са в добро състояние, но след три денонощия валежи реката е стигнала почти до ръба. Триметровото цунами потопи над 100 къщи и взе 6 жертви. Христо Андреев, Иванка Димитрова, Ангел Тодоров, Георги Сираков и семейство Желю и Кръстина Николови бяха възрастни и трудноподвижни хора, които не успяха да се евакуират навреме.
Най-голямата мъка на местните е, че 4 години след трагидията няма виновни. Прокуратурата в Хасково образува дело часове след наводнението, по-късно разследването беше прехвърлено във Воената прокуратура в Пловдив.
Въпреки разпитаните стотици свидетели виновникът за бедствието остава неизвестен и до ден днешен.
“Хората станаха по-затворени. Бисер се вазстанови, но някак си останахме разделени. На хора, които получиха повече и такива, които бяха пропуснати. Мъката и шока от трагедията отшумяват, но завистта остава”, констатират тъжно в Бисер. В селото живеят постоянно около 800 души. След потопа населението не е намаляло.
„Живеем в Харманли, но ни липсва селската ни къща с големия двор. Тук съм израснал. Баща ми се надяваше да го гледам и да прекара спокойни старини внея. Но сега живеем разделени. Аз при родителите на жена ми, той при други роднини. Бяхме в списъка, но парите не стигнаха до нас. Дано не ни забравят. Надеждата ни е жива, но май само тя ни остана”, каза Димо Димов.
Той и съпругата му Даниела все още вярват, че останалите 21 от общо 53 обещани къщи все някога ще бъдат построени. Защото едната от тях е тази, която считат за свой дом. В момента дарителските сметки за Бисер, в които имаше близо 3 млн. лева са празни.