И този 27 декември колеги и приятели на ст.лейт. Николай Саръев от 68-ма бригада – Специални сили в Пловдив, където Ники служи като командир на взвод през 2003 г., се събраха в Крумовград, за да сложат цветя на гроба му.
„Благодарни сме, че винаги се обаждат и идват. Вече не всички са в армията, някои напуснаха, но идват”, споделя бащата Ангел, бивш военен, сега пенсионер. Майката Надежда показва албуми със снимки на големия си син.
Двамата братя на Николай Симеон и Явор се стремят се да бъдат като батко си – да са добри специалисти, целеустремени и силни като него, споделят родителите. Момчетата са завършили навигация в Техническия университет във Варна. По решение на Общинския съвет в Крумовград преди години е поставена паметна плоча на жилищния блок, където е израснал Николай. В музея в градчето е оформен специален кът за него с фотоси и лични вещи. В едно от неделинските села местните жители са именували улица на Н.Саръев.„Благодарни сме за това внимание. Особено се трогвам, когато деца ни спират и искат да научат нещо повече за бате Ники”, разказват още майката и бащата на Николай Саръев.
На 27 декември 2003 г. заедно с лейтенант Николай Саръев в Кербала намериха смъртта си още четирима наши рейнджъри – кап.Георги Качорин, сержант Антон Петров, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров. Със заповед на тогавашния министър Николай Свинаров лейт. Н. Саръев е отличен със знак “За вярна служба под знамената” и повишен посмъртно в звание стари лейтенант.
Една от първите книги за ст.лейт. Н.Саръев е „НИКИ” от полк. о.з.Минчо Марков, 2004 г. Пред автора кап.Димитър Ножаров – командир на първа рота в 68-ма бригада – Специални сили в Пловдив споделя:
”Беше образцов командир. С много добра военна подготовка, доказани командни и професионални качества, отлично владеещ техниката, особено компютърната. Знаеше перфектно три езика –английски, френски и турски. Беше личен преводач на командира на бригадата. Стараеше се във всичко да бъде пръв. С една дума-притежаваше изключителни лидерски качества. Стана командир на взвод №1 в бригадата. И ако беше останал жив, положително го очакваше голяма служебна кариера в армията.”