Бомба цъка в сметищата на цялата държава, а броячът започва да върти все по-бързо. По договора за присъединяване към Европейския съюз, България трябваше да изгради 24 депа до края на 2009 г. Сега имаме само две готови – регионалното депо в Ботевград и това в София, което е част от интегрираната система за преработка на отпадъците.
За сериозността на проблема алармира екоминистърът Искра Михайлова, само месец след встъпването си в длъжност. Тогава тя обясни, че ни грози санкция от Брюксел, ако не докажем, че ще изградим останалите 22 депа с пари от оперативна програма „Околна среда” до края на 2015 г. Днес Михайлова отново би тревога, че 52 общини ще останат без европари за нови сметища.
Пет от депата нямат дори подписани договори за финансиране по оперативната програма. Като се вземе предвид тежката процедура по одобряване на проектите, работата по тях ще стане „мисия невъзможна”. Такива са сметищата в Пазарджик, Провадия, Благоевград, Дупница и Своге, където има претоварна станция, в която ще се извозва боклука до регионалното сметище в Костинброд. За тях вече е решено, че ще се построят с пари от от държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда към екоминистерството.
Огромно забавяне има обаче и в изграждането на още четири регионални депа в Ямбол, Самоков, Разлог и Добрич, които засега все още са в оперативната програма, но финализирането на строителството до края на 2014 г. е доста съмнително.
“Един от най-критичните случаи е в Ямбол. Недоволните от избраното място граждани дори са се обърнали към Европейската комисия и Европейския парламент”, коментира Михайлова.
„Процедурата при нас, от две години, се стопира от един човек, който незаконно си е построил къща на 200 м от терена на депото. Той си направи неправителствена организация, наречена „Движение за екологична насоченост”, която пък подаде сигнал до Брюксел”, обясни кметът на Ямбол Георги Славов. Собственикът е завел и две дела срещу общината (къщата е на територията на община „Тунджа”, но ответник е кметството в Ямбол, защото отговаря за строежа на регионалното депо). Първото е спечелено от ямболската местна управа, а другото го е загубила, но обжалва и е на втора инстанция. Славов е категоричен, че няма друг подходящ терен, но дори и да се намери, продурата по одобряването му ще отнеме минимум 3 години. „Ако не беше този проблем, досега щяхме да сме го построили”, коментира кметът. Според него, държавата излишно се е респектирала от подадените до Брюксел сигнали, понеже не е имало сериозни граждански протести.
Тъй като ЕК няма да отпуска повече пари за сметища, за депата, които не успеят да се включат в еврофинансирането, ще се търсят други източници, като вариантите са националният бюджет, общинските бюджети или заеми. Точно на този въпрос пък акцентира ямболският кмет. „Проблемът на депото в Ямбол е като на почти всички депа в страната. Ние вече плащаме санкция, че не сме изградили ново депо, която никак не е малка – 800 000 лева, а догодина тя ще е 1,1-1,2 млн.лева. По този начин, санкцията ще надхвърли стойността на услугата сметосъбиране и сметоизвозване”, тревожи се Георги Славов. Според него, парите няма откъде другаде да се вземат, освен чрез такса смет, която ще скочи за гражданите. „Това е много сериозен проблем, който не може да се реши само с правомощията кметовете и на общинските съвети. Той не търпи никаква политика или субективни отношения, защото засяга в нашия случай 80-хиляден град, но се отнася в пълна степен и за много други места”, смята кметът.
В Ямбол, освен всичко останало има избран нов оператор на депото, който все още няма разрешение за стартиране на дейността си от екоминистерството. Градоначалникът се надява на среща с екоминистъра, за да реши и този въпрос. Той предлага, да се запише в наредбата към Закона за отпадъците, парите за сепариращи инсталации, да се вземат от парите на сакцията, които стоят в съответните сметки в екоминистерството. Така нямало да се харчат живи пари от общинската хазна, а сметището ще си удължи живота, защото там ще влиза по-малко боклук.