Асоциация на българските села (АБС) е основана през 2006-а година и е първата по рода си неправителствена организация в България, която представлява пред обществото и в чужбина възможностите за развитие на повече от 5000 села у нас, както и стоящите пред тях въпроси за решаване. Преди дни АБС проведе обществена дискусия по въпросите на сигурността на селата. В тази връзка Kmeta.bg потърси за повече подробности нейния председател Борислав Борисов.
– Наскоро се проведе дебат за сигурността на селата. На него бе обсъдено създаването на „селска полиция”. Ще се даде ли ход на тази идея?
– Някои медии, целенасочено или не, изместиха фокуса към тази част от обсъжданията. Дебатът бе за сигурността на селата като цяло. Такъв не е провеждан от ’89-та година насам. Всички, които взеха участие в срещата, се обединиха около становището, че това е една закъсняла и крайно нужна дискусия. Участие взеха представители на всички водещи аграрни браншови организации, министър Десислава Танева, както и представители на Главна дирекция „Национална полиция”. От страна на Националното сдружение на общините участие взеха четирима представители. Като цяло от браншовите организации подкрепиха провеждането на дебата, тъй като всички, без изключение, бяха категорични, че имат сериозни проблеми по отношение на сигурността в малките населени места.
– Първоначално с каква насоченост бе замислен дебатът?
– Концепция бе да се коментират някои основни въпроси – опазване на селскостопанската реколта, по отношение на което министър Танева заяви, че е нужно да се обнови законът; опазване на имуществото на жителите. В този контекст обсъдихме създаването на интегрирана централизирана система за видеонаблюдение по моделa на всички западноевропейски страни – с видеокамери, с висока резолюция на входно-изходните точки на населените места, от които в база данни да се съхраняват регистрационните номера на преминаващите автомобили. От Българската асоциация на пострадалите при катастрофи взе участие Владимир Тодоров, който изнесе статистика – над 33% от тежките пътни инциденти стават именно на територията на селата, по което също следва да се вземат мерки и видеонаблюдението е една от тях. Нашата асоциация предложи създаването на карта с критични места на пътя и въвеждане на ограничение на скоростта в селата до 30 км/ч, както е на много места в Европа. Всичко това може да бъде изцяло финансирано по европейските програми.
– Колко са жителите в българските села днес?
– В българските села живеят над 2 млн. души. През 2007 започна да се прилага програмата за развитие на селските райони, която сега навлиза в своя втори програмен период. За да се реализират ефективно и националните, и европейските политики в тази насока, трябва да има комплексни мерки и насочености, за да се превърнат селата в привлекателни места за живеене. Една от тях е именно подобряването на сигурността.
– Защо в първия програмен период не се работеше в тази насока? Кметовете сякаш обръщаха повече внимание на площадите, улиците и канализацията, които безспорно се нуждаеха от ремонт, но проблемът със сигурността не е нов.
– В първия програмен период (2007-2013) грубо казано около 70% от средствата отидоха не в селата, а в общинските центрове. Останалите тридесетина процента все пак успяха да стигнат до малките населени места. В регламентите на новия период са заложени определени ограничения за дадени общини, за да не се допусне това. Очакваме новите проекти – тези до 2020г., да включват повече инвестиции в самите села. От друга страна кметовете на различни общини задаваха въпроса: „Защо да инвестираме в села, в които почти няма хора?”, но в крайна сметка, за да бъдат стимулирани хората да останат в тяхното населено място или да „избягат” от града в някое по-малко населено място, е необходима поне базова инфраструктура.
Когато общините работят по проекти не бива да забравят, че именно селското стопанство и селският туризъм са основните двигатели на икономиката и живота като цяло в селата. Затова не е важно колко са жителите, а какви са условията. В последните години има ръст в инвестициите както в земеделието и животновъдството, така и в други сфери, следователно са необходими ефективни и целесъобразни проекти. Тук сигурността също е важен елемент в развитието на селските райони.
Тенденцията в последните години хората да напускат селата в посока на градовете, вече навлезе във фаза на затишие, дори има наченки на завръщане към по-малките населени места. Този процес трябва да бъде стимулиран чрез различни кампании, като например облекчаване на административната и данъчна тежест за фирми, осъществяващи дейност в селата, което е налице в доста европейски страни.
– Защо се стигна дотам, проблемите на селата да станат толкова много, че държавата и кметовете да се чудят от къде да започнат разрешаването им?
– Никой в последните 20 години не иска да се занимава с проблеми, които са трудни за решаване и изискват ангажиране на много институции. Нужно е да се приложи стратегически подход, да бъдат направени редица анализи и да се положат много усилия, а същевременно всичко това да бъде заради подобряването на живота на малко хора. Така например малките и средни стопанства всяка година губят около 15% от своята реколта, което струва стотици милиони левове в национален мащаб. Това, което заявяват фермерите, е че този проблем генерира напрежение в селските общности и ако не бъде решен, това неспокойство ще расте, докато в един момент не експлодира, а тогава разходите ще бъдат много по-големи.
– Защо селата сякаш се превърнаха, с редки изключения, в инструмент на медиите да запълват емисиите с неприятни битови новини?
– За съжаление тенденциозно се показват само негативни картини от малките населени места, което настройва обществото негативно към селата. Истината е, че в последните години има, макар и малки, положителни тенденции за завръщане на младите в селата. Подобри се външният им вид, жителите в тях отглеждат собствена продукция. Всичко това обаче не попада в обсега на т.нар. национални медии за новина и затова се търсят битови скандали и разпри. Инвестициите в инфраструктура или във селското стопанство, например, остават в сянка, ако изобщо бъдат показани.
– Кое е селото, за което можем да кажем, че е „първо”?
– Нашата асоциация изготвя класация на водещите 10 села, но критериите за определяне са много разнородни. Накратко това са главно села, които са и общински центрове и имат възможността да се възползват от ползите на толкова обсъжданата и желана децентрализация на местното управление. Тези села могат сами да изразходват както националните, така и европейските средства. Нашумялото през последните седмици село Чавдар е един такъв пример. Тези села обаче са сравнително малко. Други селища – тези, които са в радиус до 15 км. от общинския или областен център – са също така силно развити.
Все пак има „топ” села в селския туризъм, други са в челото на класацията по отношение на земеделието и животновъдството или привличането на инвестиции.
– Какво трябва да се направи, така че и по-отдалечените села да тръгнат по пътя на развитието?
– Това е много „парлива” за общинските кметове тема, защото борбата за власт влияе на разпределението на бюджетите. Доста общини все пак са показали през годините, че могат да взимат добри и целесъобразни решения по отношение на харченето на публичните средства за селата, но има и много такива, в които трябва повече да се зачита мнението на селските кметове, тъй като те са хората, които най-добре познават проблемите и възможностите за развитие на съответните места.
В крайна сметка, според законодателството, общините са тези, които взимат решенията и са бенефициент на еврофондовете. Тъкмо затова нека общинските кметове да бъдат по-отворени към добрите и конструктивни предложения на своите колеги в селата.