По случайност деня на маратонското бягане по време на Игрите в Лос Анджелис през 1932 г. в малка паланка в Етиопия е роден един от най-великите бегачи на 42,125 км на всички времена. Той носи първо злато от Олимпиада не само за страната си, но и за цяла Източна Африка, и абсолютна легенда в родината си.
Абебе Бикила бил бодигард на кралското семейство в Адис Абеба и ходил по 20 километра дневно до работното си място, докато не бил забелязан от шведския треньор от фински произход Они Нисканен, нает от етиопското правителство за да търси потенциални атлети. През 20-те години скандинавците доминирали в дистанционните бягания, както вече ви разказахме в “Олимпийски истории”.
Бикила попада като по чудо в тима на Етиопия, след като друг бегач – Вами Бирату, бил сериозно болен. Така Абебе е качен на самолета в последния момент и пристига в Рим неподготвен по отношение на екипировката. Тренирайки в италианската столица в дните преди Игрите той скъсва единствения чифт обувки, с който е пристигнал.
Обувният спонсор на Олимпиадата Адидас предлага на Абебе различни обувки, но никои от тях не са удобни на етиопеца. Изправен пред угрозата да не се състезава на най-големия спортен форум, часове преди старта Бикила решава да участва по начина, по който тренира – с боси нозе.
След спринт, започнал половин километър преди финала, Абебе изпреварва мароканецът Ради и печели златото с рекордно време от 2:15:16. Попитан от журналистите защо е бил бос, Бикила отговаря: “Исках целият свят да знае, че моята страна – Етиопия, винаги побеждава с увереност и героизъм.” Абебе заявява това на метри от Обелискът на Аксум, взет от италианските войници от Етиопия.
В края на същата година Абебе попада в плен на революционери, които осъществяват успешно преврат. Повечето от бодигардовете на императора, както и самият той, са убити, но Бикила остава жив не и без помощта на радостта, която донесъл на етиопския народ само няколко месеца по-рано.
Само 40 дни преди следващите Олимпийски игри в Токио през 1964 г. Абебе започва да изпитва силни болки и е диагностициран с апендицит. Дни след операцията, докато очаква да бъде изписан, той тичал около болницата, за да е готов за Игрите.
Никой не очаквал, че Абебе ще финишира, но вместо това той влиза на Олимпийския стадион сам пред 70-те хиляди по трибуните, този път с обувки, поставяйки нов Олимпийски рекорд. След финала той не изглеждал изморен и дори направил няколко упражнения за разтягане, заявявайки по-късно, че е бил способен да тича още 10 км.
След 4 години в Мексико Абебе успява да стигне едва до 17-ия километър на маратонското бягане, когато спира заради контузия, която си е самопричинил дни по-рано, докато тича с бос крак. На следващата година, през 1969 г., етиопецът катастрофира с белия си Фолксваген Бийтъл, който получил от императора след втората си олимпийска титла. Инцидентът оставя Абебе с лека форма на инвалидност, но това не сломява олимпийския му дух и той взима участие в параолимпийския турнир по стрелба с лък през 1972 г., като се шегува, че иска да спечели маратона на следващите Игри в инвалидна количка.
За жалост Олимпиадата в Мюнхен е последна за Абебе, който умира година по-късно след усложнение на травма, получена при катастрофата 4 години по-рано. Жена му и четирите им деца били заобиколени от 75 хиляди души по време на погребението му.