Алпинистът Боян Петров е един от българските спортисти, с които можем истински да се гордеем. Тази година в рамките на едва стотина дни той покори три от 14-те осемхилядници: Броуд Пик (8047 м), Канчендзьонга (8478 м) и най-голямото предизвикателство в кариерата му – за пръв път изкачения от българин втори по височина връх в света К2 (8611 м). Пред kmeta.bg, Боян Петров сподели какви качества са нужни, за да тръгнеш към върховете и кои са целите му за 2015 година.
– Г-н Петров, как бихте обяснили какво е алпинизмът на хора, които не са запознати много с този спорт?
– Алпинизмът е един от спортовете, които се развиват на арена без зрители. На арена, на която си сам със себе си. Преодоляваш всички трудности и опасности по пътя към върха. Но някак си признанието идва едва, когато се прибереш в София. Не е като голяма Олимпийска арена, където всички ти ръкопляскат и ти разбираш веднага, че си направил постижение. Алпинизмът е спорт за зрели хора. Много ми е трудно да обесня на децата какво представлява този спорт. Все пак в същината му е това да преодоляваш себе си. Също така се изискват тренировки и изключителна воля и мотивация.
– С какви качества трябва да разполага един човек, за да се занимава с алпинизъм?
– Най-вече трябва да е решителен. Независимо в какъв аспект. Решителността е водещата сила при нас. Също така трябва да имаш смелостта да си поставиш висока цел. Да отидеш на върхове над нивото ти е много важно. Не си задължен да се съобразяваш със собственото си ниво и върху това да поставяш своите стремления. Аз лично си възлагам винаги по-големи висоти за покоряване. Във всеки връх виждам следващия, който е по-висок, по-труден и по-драматичен.
– Какво беше най-трудно за Вас в изкачването на К2 и наистина ли той е най-трудният връх в света?
– К2 е наистина връх убиец. Връх убиец на хора, на емоции… Но Кангчендзьонга също е прекалено сериозен връх. Там имах най-големи трудности, защото бе първият от трите осемхилядника, които изкачих това лято. При покоряването на „Петте съкровищници на великия сняг“, какъвто е преводът на името на върха, още нямах нужната климатизация и затова ми беше най-тежко. К2 беше последният, който изкачих, но него почти го изтичах. Ако този ден имаше връх, който е висок 9000 метра, сигурно и на него щях да се кача.
– Каква е първата ви цел за 2015 година?
– С моя екип вече сме подали проекта в Министерството на младежта и спорта. Той е за два осемхилядника – последните неизкачени от българи от всичките 14 на брой. Любопитното е, че ние дори усложнихме задачата и единият ще бъде изкачен по южната стена Шиша Пангма – непреминаван и много труден маршрут във Високите Хималай! С други думи вече не искаме само да качваме непокорени осемхилядници, а да ги правим по труден маршрут, но със сериозна отговорност към оцеляването.