Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер, коментират от "Галъп интернешънъл" в свое изследване.
Президентът Румен Радев е единственият, който остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. Идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството, показва проучването на "Галъп интернешънъл".
Златна среда
Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51). Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда“, ако се правят подреждания.
В тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани“ на ежедневния политически процес или имат „институционален бонус“, а в дъното са най-отдавна познатите политици. Прословуто е вече търсенето за нови политици у нас. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие, посочват от „Галъп интернешънъл".
Борисов
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23%. Рейтингът е минусов (–41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините.
В немалка степен се дължи и на ситуационните „добавки“ доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.
Щабът
Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не“.
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата – както редица изследвания назад във времето показаха.
Вирусът
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо. Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги. Останалите се колебаят.
Расте декларираното желание за ваксиниране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега 36% искат, а 41% са против, т.е. „ножицата“ между искащи и неискащи се затваря в полза на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% смятат себе си за ваксинирани.