
Рим и Византия на едно място, прабългарски каменни постройки, тракийско светилище и възрожденски села плюс автентични и неповторими по облик и съдържание църкви. Това не е някоя приказка, разказвана от уста на уста в планината, а самата истина.
В частност става дума за Ивайловград и неговите околни пространства. Там Рим е представен от вила Армира и моста над едноименната река, Византия блести с крепостта Лютица, както и с основите на крепостта Родостица.
Тази ключова за времето си твърдина се намира в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла. Действащият кмет Диана Овчарова работи повече от 3 години по различни проекти, които приключи с оценка Отличен 6 от представителите на ЕК, както и на експертите на министър Лиляна Павлова.
Целта на Овчарова е да върне блясъка на този край, датиращ от древните траки, през величествените римляни, докоснат от Византия, България и запазен от дедите ни до наши дни.
През IХ-Х век тя е била най-южната опорна точка на българската държава – само на 30-ина км от Одрин, втората по значимост крепост на Византия след Цариград.
Доскоро крепостта е била зад кльона на българо-гръцката граница и това я е опазило от иманяри. Крепостта е разположена приблизително но 10 дка площ, като стените на места са запазени на височина до 6 м. Най-вероятно създадена в началото на ІVв. във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол.
Културният пласт е запазен на дълбочина от 2,20 м и обхваща периода ІV-ХІІІ век. В най-високата част е открита голяма обществена сграда с мощни зидове и фрагменти от мраморни колони. Според находките тя е построена през ІV век, а през първата половина на VІ век е станала жертва на опустошителните славянски и аварски нашествия.
Поради ключовото си място Родостица е пограничен форт между Първото българско царство и Византийската империя. Тя е пазела входа на Родопите.
По поречието на Арда е минавал древния път за вътрешността на планината. Доказателства за ранно българско присъствие са откритите старобългарски апликации и коланни накрайници. Животът на крепостта продължава и по време на византийското владичество. Открит е некропол от ХІ век с богати погребения. Замъкът е изоставен през първата половина на ХІІІ век. Не е изключено това да е станало в следствие на продължителните войни между българи и кръстоносци. Тогава само на 28 километра по права линия в едни блата и пясъчни зони са избити 300 от най-знатните рицари на Латинската империя.
Крепостта е позиционирана между селата Славеево и Хухла, и се влиза откъм северната част на Ивайловград. Може да се стигне с джип, бронирана кола или верижна машина по черен път, който минава до хотел-винарна „Лайт касъл“.
