"За мишките и хората", "На изток от рая", "Улица Консервна", "Тортила Флет", "Гроздовете на гнева", "Зимата на нашето недоволство". Това са част от творбите на един от най-обичаните американски писатели на XX век – Джон Стайнбек. Той се ражда на 27 февруари 1906 г. Оставя ни творби, в които показва малкия човек и гнилата система, в която живеем. Предлагаме ви да си припомним част от посланията на писателя:
"Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.“
"Хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните."
"Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт."
"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."
"В политиката и сделките трябва със зъби и нокти да си пробиваш път, за да станеш цар на планината. Щом стигнеш там, вече можеш да бъдеш велик и милостив, но най-напред трябва да стигнеш."
"Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратото."
"Длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
"Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
"Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”
"Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.”
"Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!"