Днес църквата празнува житието на преподобния отец Антоний Велики. По този повод празнуват Антон, Антонио, Антония, Андон, Донка, Доньо, Дончо, Тонко, Тони, Тоника, Тончо, Тотка.
Според българската народна традиция Антоновден (Лелинден) се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Св. Антоний Велики, роден в Египет, прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не му отговарял. Това продължило много дълго време. Един ден през пещерата, в която пребивавал минали ужасяващи зверове и му нанесли смъртоносни рани. Най-накрая св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: „Къде беше благий, Иисусе? Къде беше досега?“ И чул глас: „Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам.“, след което Иисус изцерил раните му, и обещал, че ще го направи известен по целия свят, като му дал способността да лекува.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение, небесна радост озарила лицето му. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.