Днес българският народ чества Деня на народните будители. На 1 ноември почитаме делото на революционери, книжовници, просветители и всички онези, които приемаме за строители на България. Празникът е посветен на хората, благодарение на които българският дух и книжовност са възродени. Денят на народните будители е един от официалните празници в календара на страната ни.
На 28 юли 1922 година Министерството на народното просвещение излиза с решение, според което датата 1 ноември е определена за “празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. Предложението е внесено от Стоян Омарчевски, част от кабинета на Александър Стамболийски. Идеята за празника е на видни интелектуалци като Беньо Цонев, Стоян Чилингиров, Александър Радославов и други.
Честването на празника е прекъснато в периода от 1945 до 1992 година от комунистическия режим у нас.
Традицията обаче е възобновена през 1992 година. 1 ноември е обявен за неприсъствен за всички учебни заведения. От 2002 година се изпълнява ритуал по издигане на на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
Днес почитаме живота и делото на личности като Свети Иван Рилски, братя Миладинови, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Петър Парчевич, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и редица други, определяни като будители на българския народ.
1 ноември е и ден на българската наука и българската журналистика. От 1991 година Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука.