„Навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, говорим един и същи език.“
„Щастието e добро здраве и лоша памет.“
„Понякога се влюбваме благодарение на малките неща, понякога на глупавите, дори благодарение на нещата, които иначе са ни досадни.“
„Времето не съществува. То е изобретение на човека. Аз вярвам, че в действителност всичко е едно огромно сега и че сенките на бъдещето винаги са тук.“
„Не е важно дали плачеш в действителност. Важно е зрителите да вярват, че плачеш.“
„Това, че не знам нищо, се превръща в стимул.“
„Човек не бива да има гузна съвест. Тигърът също не изпитва угризения, защото е изял едно красиво животно.“
„Някои хора са по-отговорни в отношенията, а други по-малко. Винаги е така. Има жертви и палачи.“
„Аз съм ужасен оптимист.“
“Никога не се тревожа за оценките на съвременниците или наследниците ми. Името ми не е издълбано никъде и ще си отиде заедно с мен.”
Всичко това са мисли на големия режисьор на миналия век Ингмар Бергман. Той е роден на 14 юли 1918 г. в шведския град Упсала. Детството му е много тежко, тъй като баща му налага строга дисциплина и сурови наказания.
За киноманите от XX век той е един от най-големите творци в съвременното кино. Оставя 54 филма, 126 театрални постановки и 36 радиопиеси. След успеха на “Седмият печат” той продължава да приковава вниманието на публиката с “Поляната с дивите ягоди”, “Лицето”, “Мълчанието”, “Персона”, “Шепот и викове”, “Вълшебната флейта”, “Есенна соната”, “Фани и Александър” и др.
Напуска ни на 30 юли 2007 г.