Човек обича, затова търпи ~ Емилиян Станев

EmStPortret01

Помните ли „Крадецът на праскови” и „Търновската царица”? Авторът на тези велики за хиляди българи творби е Емилиян Станев. Днес отбелязваме 113 г. от рождението му.

Писателят се ражда на 28 февруари 1907 г. Той е от Велико Търново, а истинското му име е Никола Стоянов Станев. 

Започва да публикува свои произведения през 1931 г. Сътрудничи на списанията „Съдба”, „Завети”, „Златорог”, „Изкуство и критика”, „Венец”, „Българска реч” и други.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948).

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и други.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и други.

Носител е на десетки литературни и държавни отличия, сред които: Заслужил деятел на културата, Народен деятел на културата, Димитровска награда орден „Народна република България“ I степен, орден „Георги Димитров“ (1967, 1977) и много други. Почетен гражданин е на Димитровград.

Отива си от този свят през 1979 година.

 

Ето някой от паметните цитати и сентенции от произведения и публични изяви на литературния ни класик:

"Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си". 

„Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.” – „Антихрист”

„Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…”

„Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш.”

„Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо.”

„Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният, издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна.” – „Крадецът на праскови”

„Не може да се нарече детска книга тая, която детето като чете без да се усмихне нито веднъж, без да тръпне от възторг и удивление по лицето му.“

„Не може да се командва изкуството, то никога не служи на пошли цели или на държавна политика – тогава не е истинско изкуство, тогава се изражда и гине.

„Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.“

 

Снимки: БНР, СБЖ

Exit mobile version