10 530 са регистрираните с двойно гражданство в Кюстендил и 71 съставни села – броят им вече наближава 11 хиляди, казаха от служба ЕСГРАОН на общината. Това са предимномакедонци, сърби, черногорци, шиптъри, косовари и др. Македонците не се водят на отделен отчет, но са по-значителна част от регистрираните и това е лесон обяснимо – там с български корени са стотици хиляди. Средно по 200-300 за година подават молба и получават адресна регистрация в Кюстендил и общината. Последната година-две се регистрират новородени с родители, получили българско гражданство, коментираха експерти от отдела.
Екип на ежедневник от Скопие наскоро беше в Кюстендил, за да направи репортаж за македонците с двойно гражданство с адресна регистрация в града, казаха от общината. Журналистите попитали за броя на придобилите българско гражданство техни сънародници, но се интересували и за адресите на хора с двойно гражданство. Нама как обаче да попаднат на хазяи, които да “приютят” по 500-600 македонци на адреса си, както беше преди години. Законът вече е променен и не позволява такова многолюдие, поясниха администратори.
Преди 5 години от общината разкриха собственичка на апартамент до кюстетндилското училище “Даскал Димитри”, която беше дала адреса си на над 600 желаещи от съсъдната страна. Такъв случай имаше и с къща в кюстендилския кв.Върташево. Неофициално в града се коментира, че да си дадеш адреса на кандидат за българско гражданство, тарифата е 50 евро, 100 лева, за някой това е добра сума, но не могат да пуснат в апартамента си десетки и стотици, както е било преди 5 години.
“Продължават да идват и да подават заявление. Тичането по регистрацията им е за нас, кметовете .Накрая, като си получават паспорта, ги карам да декламират “Аз съм българче”, това да е “таксата” за съдействието, което им оказваме, и за тичането ни по придвижване на документацията им”, каза кмет от едно от най-големите села в Кюстендилско