Цонка Дурева е на 52 години и е учител в детска градина с над 25-годишен опит. Тя работи в ОДЗ „Родопчанче“ в Смолян, където всеки ден полага усилия, за да развива талантите на малчуганите. Била е награждавана с приза „Учител на годината“, има и редица други отличия във връзка с работата си. На Празника на детето – 1 юни, разговаряме с нея за професията като призвание и за най-голямата трудност при възпитанието на децата – новите технологии.
-Г-жо Дурева, как се насочихте към учителската професия?
-Интересът на децата към онова, което ги заобикаля, както и техният свят – чудат и вълшебен като приказка, и до днес ме удивляват. Има нещо много човешко в това, да участваш в израстването на едно дете, да погледнеш живота през неговите невинни очи и за пореден път да изпиташ любопитство към живота. Затова обичам професията си и я избрах.
-Бяхте ли наясно с възнагражденията, когато кандиатствахте по специалността в университета?
-Моят избор е повече идеалистичен и в известна степен наивен. Все пак аз се ориентирах към тази професия през далечната 1982г. Тогава животът не беше толкова прагматичен и нито веднъж не си зададох въпрос за възнаграждение. Днес не бих избрала работа с толкова нисък социален статус. Не зная обаче какво бих правила без учителстването, което е призвание за мен. Може би щях да създам частна детска градина.
– Какви са предизвикателствата, през които преминавате?
-За жалост, предизвикателствата са свързани с оцеляване. Лично за мен най -голямото предизвикателно е желанието да възпитавам в децата в ценности. Освен това се стараем да учим родителите как да опазят децата си от влиянието на улицата.
Новите технологии са голямо препятствие за развитието на децата. Психолозите са категорични , а и моят опит като учител доказва, че безконтролното им ползване поражда невротичност, апатия, агресия, както и липса на емпатийни чувства. Това важи основно за телевизията и компютърни игри и е огромен проблем, с който родителите не само че не се справят, но голяма част от тях игнорират.
Оставено пред телевизора, детето е само , няма на кого да зададе своите въпроси, както е в живото човешко общуване. Натрупва в съзнанието си различни половинчати и неправилни разбирания , поради крехката психическа възраст , вследствие от които идва една голяма гама от негативни емоции, включително проблеми със съня ,говора и възприятията.
Децата не правят разлика между реална и въображаема среда, а родителите нямат време да им обяснят. В този смисъл едно детенце решава , че ако облече костюма на Батман, автоматично придобива неговите характеристики.
-Защо, според Вас, родителите не обръщат достатъчно внимание на този проблем?
-Родителите не осъзнават проблема , защото никой не иска да им каже голямата истина. Най -лесно се манипулират децата, а когато това започне чрез новите технологии от най -ранна възраст, на 20 години получаваме инертен, подчинен и лесно управляем човек, както и група агресивни личности ,които бързо се превръщат в утайката на обществото. Родителите не знаят какво дете да възпитат в това толкова объркано време и абдикират от своите отговорности. В училищата и детските градини трябва да работят психолози и социални работници, които са бъдат на разположение на децата и техните родители.
-Имат ли все пак технологиите положително влияние и как да се използват правилно при възпитанието на най-малките?
-Родителите следва да променят своето поведение, защото примера е най -доброто възпитателно средство. Всички ние трябва да се обърнем към семейството и живото човешко спонтанно, смислено и емоционално, пълно с разбиране и любов общуване. Да създадем ритуали и правила в домовете си, чрез които да осигурим онзи душевен комфорт на детето ,в който то да расте обичано и щастливо.
Тогава телевизорът ще бъде изключен и всички ние ще споделяме тревогите на деня, ще търсим и намираме любов и разбиране от най -близките си същества и ще заспиваме спокойни. Тогава ще сме дали най – скъпото на децата си -нашето време, в което, заедно с неговото малко, туптящо сърчице, разбрахме как поникват семенцата, как да направим заедно хвърчило или просто да се прегърнем.
-Работите и с родителите чрез УНИЦЕФ, забелязвате ли проблемни черти от техния характер да се прехвърлят върху децата, които обучавате?
-Разбира се, децата следват социалния модел на родителите като най-близък и сигурен. В това е огромният проблем! Имаме едно объркано родителско общество , което не знае как да се държи с агресивните си тинейджъри, няма от кого да се информира и да получи подкрепа. Наблюдаваме все повече непълни семейства, например деца с един родител , което определено носи дискомфорт и на родителя, и на детето. Голяма част от децата се отглеждат от бабите , докато техните родители се устроят в чужбина и преди да постъпи в първи клас, всички те са вече част от друга общност – тази на емигрантите.
-Занимавате се и с рисуване, продавате картини и направихте изложба със свои колежки в Художествената галерия в Смолян, тази година получихте и две литературни отличия за проза. Опитвате ли се да предавате на малчуганите любовта си към изкуството като антидот на сивото ежедневие?
-Да, мотото в този случай е: “Спорт и изкуство!” Това са алтернативите на безжизненото и лишено от смисъл стоене пред екрана. Всички колеги знаем това. Другите общества са вложили много, много средства, за да осигурят съвременни условия в своите училища и детски градини, тъй че всички деца да имат достъп до изкуство и спорт. Едно от основните директиви е „За равен старт в европейското образование“. Родителите следва също да участват в този процес на приобщаване към духа и изкуствата.
-Вие участвахте в голямата учителска зимна стачка в София, когато тогавашният министър на финансите Пламен Орешарски се обърна към министъра на образованието Даниел Вълчев с думите: “Да разваляме седенката!” Как се почувствахте, когато чухте тези думи?
-Имате предвид най-голямата стачка в новата история на България – през есента на 2007 година. От позиция на времето и с научаване на някои факти около нея, разбирам, че е била обречена. Арогантното изказване на тогавашния министър е показателно.
-Успяхте ли да постигнете поне част от исканията си?
-Не обичам да говоря за разбит ентусиазъм , много е тъжно. Стигнахме до споразумение за делегиран бюджет и седем години по-късно на доста места все още няма делегирани права, а и общините имат своя формула, която не винаги ясна и открита за обществото. Ще видим от 1.08.как ще започне да функционира новият образователен закон. Все се надявам, че този заплетен възел, наречен “образование” ще започне да се разплита, но не защото политическата е направила кой знае какво, а защото всички ние сме заинтересовани това да се случи.
-Искате ли да се обърнете към колегите си и децата на днешния празник?
–На децата желая щастливо детство, на родителите и колегите – много всеотдайност , любов и грижа ! Ние сме хората, които трябва да работят заедно за децата, въпреки всички трудности. Нужна е една нова много по – ефективна връзка между родителите и училища и детски градини.
