Цветан Цветков е роден на 27 март 1963 г. в гр. София. Завършил е УНСС . От юли 2014 г. до март 2015 г. е член на УС на БНТ. От януари 2011 г. до април 2014 г. е заместник-председател на Сметната палата, а преди това от 2006 г. до 2011 г. е ръководител на Звеното за вътрешен одит в Сметната палата. От 2002 г. до 2003 г. е съветник на министъра на финансите по въпросите на финансовия контрол и вътрешния одит. От 2000 г. е началник на Главно управление „Държавен финансов контрол“, а след преструктурирането му е директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към Министерството на финансите до септември 2001 г. На 26 март 2015 г. е избран от Народното събрание за председател на Сметната палата.
– Г-н Цветков, как се управлява общинското имущество според Вас?
– Изводът, който правим в Сметната палата от одитите в общините през последните години, е, че се полагат усилия от общинската администрация за по-ефективно управление на собствеността. Явно е обаче, че засега не достига административен капацитет това управление да бъде достатъчно ефективно. В някои случаи то дори не е законосъобразно. Негативните тенденции в управлението на общинско имущество са свързани най-вече с факта, че не са приведени в известност всички общински имоти. Някои от тях даже не са актувани, други не са отразени в тяхната реална стойност.
– Това не е ли предпоставка за злоупотреби?
– Когато не е известно кой терен е общински, това е предпоставка за злоупотреба. Могат да минат години, без да е ясно чия е земята и кой я стопанисва. Така теренът може да премине неусетно в частни ръце. Друга предпоставка за злоупотреби е самата оценка на общинските имоти. Министерството на финансите е дало изрични указания, че трябва да се извършва преоценка и обезценка на тези активи, но някои общини не го правят. За тези оценки не е нужно винаги да се осигуряват лицензирани оценители. Разбира се, за активи, които имат художествена и историческа стойност, е необходимо мнението на специалист.
Друга предпоставка за злоупотреби е, че общините не проявяват интерес към своите дялови участия в различни търговски дружества. Какво се случва – тъй като в много случаи общините няма свободен ресурс, те участват в тях с апортни вноски. Впоследствие капиталът на въпросните дружества се вдига до такива размери, че общините стават миноритарни собственици. По този начин те предават контрола на дружествата в частни ръце. Друг важен въпрос е разнородната практика при начините на управление и стопанисване на общинско имущество. Някои общински дейности и услуги са възложени на общински предприятия, които са под стопроцентов контрол на общината, а при други са възложени на общински дружества.
– Кой е по-добрият вариант според Вас?
– Не мога да дам еднозначен отговор. И в двата случая има слабости. В крайна сметка всяка община трябва да намери най-добрата формула, така че да предоставя качествени публични услуги на своите граждани – това е нейната основна задача.
– Една от тези публични услуги е такса „смет“, нали?
– Общината категорично трябва да отговаря за прибирането на такса „битови отпадъци“, както и за разходите по сметосъбирането. На някои места общината не отговаряше на 100% за тези дейности и се получиха много неприятни резултати. Най-важното, когато говорим за „такса смет“, е, че трябва коректно да се определи нейният размер. Законът предвижда чрез таксата да се покриват единствено разходите за почистване на града и за сметоизвозване. Такса „смет“ не бива да се събира в по-голям размер, защото това изкушава кметовете след това да извършват нецелесъобразни разходи. Често ставаме свидетели как средства от тази план-сметка се изразходват за ремонт на общински сгради и улици в общината.
– Имате ли данни за финансови злоупотреби в местната власт?
– През последните години сме имали 17 такива случая. Когато открием такива данни, подкрепени с доказателства, сезираме прокуратурата.
– Доста от настоящите кметове се оплакаха от техните предшественици. Имате ли одити на предишни кметове?
– Сметната палата извършва основно два вида одити в общините. Едните са финансови, които са ежегодни при общините с бюджет над 10 млн. лева. Тези одити са добър източник на информация за това какво е финансовото състояние на една община. Те предоставят на кметовете добра финансова картина на ресурсите и активите, с които разполагат.
Другият вид одит е този на съответствията. Сметната палата проверява законосъобразността на решенията, които се взимат от кмета и от Общинския съвет. С анализ на риска определяме в кои общини трябва да извършим такива одити. Обичайно се насочваме към общините с големи бюджети, но проверяваме и малките, ако разполагаме със сигнали за нарушения или сме сезирани от други компетентни органи.
Нашият съвет към всеки кмет, който започва своя мандат, е да направи с екипа си обективен анализ на финансовото състояние на общината и да предприеме своевременно мерки за подобряването му. Каквито и препоръки да даде Сметната палата, все пак тя е външен орган за общината. От кметовете зависи да се научат да използват пълноценно ресурса, с който разполагат, и да бъдат добри мениджъри.
– Доста кметове се оплакват от количествата данни, които им изисква Сметната палата. Има ли как да се намалят и механизмът да бъде улеснен?
– Сметната палата не упражнява дистанционен контрол – одитите ни се правят само на място и голяма част от този контрол е документален. Когато съставим един акт, причините за това трябва да бъдат обосновани. Действително, в някои случаи се събира повече информация, за да се докаже констатацията. Опитваме да оптимизираме този процес. Важно за кметовете и екипите им е да следят програмата за одитната дейност на Сметната палата през годината, за да знаят кога ще има одит. За разлика от други контролни органи ние не си служим с внезапни и изненадващи одити. Всички те предварително са обявени. Идеята е самите общини да са готови за този одит, да са подготвили необходимата информация и да са създали условия за ефективно осъществяване на одита. Сметната палата се опитва да намалява дните за проверките на място, все пак има задължителни процедури, които трябва да се извършат в общината.
– Установявате ли нарушения в декларирането на личното имущество на кметовете?
– Да, някои от кметовете не декларират реално имущественото си състояние и парите, с които разполагат те и семействата им. За 2015 г. 18 представители на местната власт не са декларирали реално своето имуществено състояние. Сред тях има кметове, зам.-кметове и районни кметове. През 2014 г. техният брой бе 14.
– Какво мислите за новосъздадения антикорупционен орган?
– Сметната палата със свое становище официално подкрепи създаването на такъв орган поради няколко причини. Първата от тях е, че се създава агенция с разширени правомощия, които ще позволят упражняването на ефективно противодействие на корупцията. Освен това този орган ще има право на разследващи функции – нашите служители от Дирекция „Публичен регистър“ нямат такива правомощия. Този нов орган ще има достъп и до банкова тайна, какъвто Сметната палата няма. Новият орган ще има права да следи инвестиции, спестявания и вложения на български граждани в чужбина. Това е много положителна промяна, защото парите от корупция най-често се съхраняват извън България, където проследяването им е по-трудно.
Много важен обаче е въпросът с подбора на кадрите, които ще бъдат назначени и обучени за този орган. Законът е рамката, но са необходими ясни правила и процедури, по които да работят служителите в тази агенция.
– Защо при толкова много обществени поръчки се отбелязват нарушения?
– Предишният Закон за обществените поръчки поставяше безкрайни изисквания и всеки се затрудняваше да ги приложи, особено общините, които не разполагаха с добри юристи. Въпреки това преди влизането в сила на новия закон на 15 април тази година имаше бум на обявените обществени поръчки. Обяснявам си това с факта, че възложителите са побързали да проведат процедурите по кандидатстване и реализиране на обществените поръчки по стария ред (дадена е тази нормативна възможност), с който са запознати. Докато правилата по новия закон още не са им практически познати.
При подготовката и изпълнението на обществените поръчки досега установяваме два основни типа нарушения. Първото е свързано с условията и изискванията на поръчката, които водят до елиминиране на определени участници и фаворизиране на други. Второто се отнася до методиката за оценка – показателите не са достатъчно ясни и при прилагането на тази оценка отново става така, че се избират точно определени кандидати, които да се класират. Общините постепенно придобиват опит при обществените поръчки, но най-важното е да оценят правилно потребностите си, за да планират адекватни поръчки.
Контролът върху изпълнението на договорите трябва да бъде засилен. Експерти трябва да следят изкъсо за качественото изпълнение на вече сключените договори.
Четете още в новия, 12-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини