Рядко се среща кмет, който да не се оплаква от безбройни проблеми в своята община. Д-р Димитър Стефанов е точно такъв. Вече втори мандат градоначалник на Тутракан, той е превърнал града в привлекателно място за туристи от различни националности, а пътната мрежа е почти изцяло реновирана. В интервю пред Портала на българските общини д-р Стефанов разкрива кой е най-големият предстоящ проект за него и екипа му, както и какво е единственото, което липсва на любимия му Тутракан.
– Г-н Стефанов, защо трябва да се посети Тутракан?
– Всеки, който дойде тук, веднага разбира колко красив и спокоен е нашият град. Няма човек, който да е дошъл в Тутракан и след това да не е искал да се върне. Не казвам това, защото Тутракан е моят роден град, просто съм напълно откровен. Виждам самите хора, които пристигат в Тутракан как реагират на това, което виждат. Разположението на града ни е изключително добро, на брега на Дунав, а къщите са накацали по склоновете както във Велико Търново. Смятам, че Тутракан е един град, който през последните години намери себе си, намери място в България, намери място и на световната карта на туризма, защото през последните години много туристи от Италия, от Германия и от Румъния посещават Тутракан.
– Вие бяхте решили да не се кандидатирате отново за кмет. Защо променихте решението си?
– Да, така беше, но размислих и разбрах, че много хора държат на мен. Всичко, което бях започнал в Тутракан, завърших още през първия си мандат. Когато бях решил, че няма да се кандидатирам, исках да оставя града в цветущо положение. За съжаление, много кметове масово сключват дългосрочни договори и оставят пред свършен факт този, който ще ги наследи на поста. Според мен всеки градоначалник си има собствени виждания и трябва сам да прецени с кого да сключва договори и как да си води обществените поръчки.
– От какво най-много има нужда Тутракан днес?
– На първо място, това е водният цикъл. Проектът е одобрен и е за 24 млн. лева по програма „Джаспърс“. В него са включени пречиствателна станция, две препомпващи станции, водопровод и канализации. Водният цикъл е необходим по две основни причини. Първо, защото отпадните води се изливат в международна река – Дунав и второ, водопроводите и канализационните системи са от преди 50 години – напълно са амортизирани.
Както казах, официалната ни информация е, че проектът е одобрен. Това, което чакаме в момента е да се реши кой ще поеме ДДС-то. Надяваме се през 2017 г. да започне реализацията на водния цикъл.
– Едва ли имате откъде да намерите 6 млн лева, за да платите ДДС-то?
– Няма откъде да извадим толкова пари. Дори и кредит да теглим, това е голяма сума за нашата община. Годишният ни бюджет е в размер на 9 млн. лева, като в това число влиза покриването на разходите за училища, детски градини, администрация. Ситуацията е малко абсурдна, защото това ДДС, което трябва да възстановим, то излиза от държавата и влиза пак в държавата. Получава се един порочен кръг, в който общината трябва да намери парите за това ДДС. Да, можем да ги вземем от фонд „ФЛАГ“, но процедурата там не е много лесна. Второ, всеки казва, че това е почти безлихвен кредит, но не е така. Колкото и да е малка, лихвата си е лихва.
– Какви други проекти очаквате да бъдат изпълнени в близко бъдеще на територията на общината?
– Имаме 4 входирани проекта по ОП „Трансгранично сътрудничество“. Един от тях, смея да твърдя, е стратегически за България. Проектът е панорамата на гробницата при село Шуменци. Ако проектът се реализира, това ще вдигне нивото на града ни. Битката за Тутраканската крепост е най-голямата в съвременната история на България. Мемориалът се намира близо до с. Шуменци и е построен в памет на загиналите през 1916 г. за освобождението на Добруджа и в битката за Тутракан. Мемориалът е военен паметник-светиня с национално значение. В него са погребани около 8000 български, румънски и немски войници.
– Как ще чествате 100-годишния юбилей от тази битка?
– Честванията ще се проведат на 4 септември под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Смятам, че ще се получи голям форум. Поканен е и румънският президент Клаус Йоханис. Ако един народ не си знае историята, той няма бъдеще. Смятам, че през последните години в Тутракан направихме много, за да запазим и популяризираме историята на града ни. В момента започваме разкопки, с които се надяваме да открием вилата на префекта на Долна Мизия.
Освен това, Трансмариска крепост е единствената в България, която е посетена от двама римски императори. Такива факти трябва да се презентират подобаващо и да се популяризират. Не само в Тутракан, а в цяла България. Всички градове с исторически дадености са длъжни да ги показват на колкото се може повече хора.
– Районът на Странджа може би е също едно от местата, което не е толкова популярно?
– Аз съм влюбен в тази планина и съм я изучил цялата. В Странджа има уникални места, още от времето на орфизма. Много ми стана мъчно, че никой не ги е презентирал. Там е гробът на египетската полубогиня Бастет, аязмото на Света Марина, уникалното село Кости… Работа на кмета и екипа му е да презентират даденостите си. Ако не е туризмът, леката промишленост и земеделието, ние няма какво друго да развиваме. България винаги е излизала от националните катастрофи благодарение на земеделието.
– Комуникирате ли добре с изпълнителната власт ?
– Няма министерство, от което да не ми е било помогнато и да не съм получил съдействие. Ако някой кмет се оплаче, че не може да влезе в някое министерство, или не му окажат никакво съдействие, значи той няма правилен подход. Еднакво добре съм бил посрещан от всички правителства, с които съм работил.
– В какво състояние са пътищата в общината?
– Цялата ни инфраструктура е реновирана – остана ни само един участък от 3 км, който е входиран като проект по ОП „Трансгранично сътрудничество“. Той е между селата Пожарево и Дунавец. Продължаваме да се развиваме и благодарение на бизнеса. Имаме вече 4 цеха, два италиански, един немски, един американски. В края на юни предстои още един немски цех да бъде разкрит. В цеховете основно се произвеждат турбини за бяла и медицинска техника, бариери и платки за банкомати. Имаме достатъчно работна ръка, даже има и хора от Русе, които идват да работят при нас.
– Какво е нивото на безработицата в общината?
– Процентът на безработица в общината е 14.5%, което основно се дължи на тази част от ромското население, което няма желание да си намери работа. Има хора без трудови навици, които е невъзможно да ги накараш да работят каквото и да е. Ромите, които работят, са ангажирани най-вече в селското стопанство и в частност в овощарството. 30% от добива на кайсии в България е от Тутракан.
– Какви са проблемите в общината?
– Ако кажа, че няма такива, ще прозвучи самохвално. Това, което липсва на града ни, е един хубав, голям хотел, за да можем да настаняваме туристите, които идват с автобуси. Не че при нас няма хотели, но те са с малък капацитет. Когато се направи една организирана екскурзия, хората искат да бъдат на едно място. Имаме терени и готовност да съдействаме на всеки, който иска да построи хотел.
– Събират ли се любители на лова в Тутракан?
– От много време в общината има развит ловен туризъм. Идват гърци, французи, италианци, араби, норвежци и оставят парите си в Тутракан. Нашият район е богат на дивеч.
– Имате ли проблеми със сметосъбирането?
– С боклука нямаме никакви проблеми. С новата обществена поръчка цената падна между 3000-3500 лв на месец. Проблемът е друг. Хората не могат да разберат, че контейнерите не са за всичко, което не ти трябва – изкосена трева, листа, домати, пипер, цветя… От тези 6000 тона, които изхвърляме всяка одина, 2000 тона могат да бъдат намалени, което ще спести около 76 000 лв само от депомирането.
– Има ли опасност общинската болница да бъде закрита?
– Болницата в Тутракан е работеща болница. Да, здравното заведение има големи задължения към държавата, трупани с години, но ще работим за погасяването им.
Нямаме липса на специалисти, почти всички отделения са второ ниво. Според мен в пограничните райони болниците са задължителни. Климатът в тези райони през зимата е много тежък. Край реката се натрупват преспи от по 5-6 метра. Болницата в Тутракан обслужва още две общини – Главница и Кубрат. Едно е да пътуваш около 25 км зимата, друго е на 60. Ако я няма тази болница, градът ще се превърне в село. Едно населено място няма ли болница, детска градина и училище, значи е село.