Настъплението на Covid-19 и извънредните мерки за ограничаване на заразата спряха напълно функционирането на туризма – вътрешен и международен. Отрасълът, в който пряко са заети над 250 000 българи – хотелиери, ресторантьори, туроператори, туристически агенти, екскурзоводи, аниматори, и който се предвиждаше тази година да формира до 18% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на България, е в колапс вече повече от месец. Как да се преодолее кризата, каква е най-удачната подкрепа от държавата и може ли да мислим за туристическо лято в условията на пандемия. За това разговаряме с Герчо Герчев – управител и собственик на „Франга“ ООД, регистриран туроператор и туристически агент, член на Варненската асоциация на туристическите агенции (ВАсТА).
– Г-н Герчев, само за месец стана ясно, че един вирус може да убие не само много хора, но и цял отрасъл, какъвто е туризмът. Какви удари понася индустрията, от която пряко се изхранват над четвърт милион българи?
– Поради всеобщата негативна шумотевица около коронавируса туристите/клиентите се страхуват от много независещи от тях възможни събития – че може да се разболеят, че могат да загубят вече направените авансови вноски, че могат да загубят работата си и съответно да нямат пари за почивката, че през лятото вече може да нямат отпуск, за да ползват почивка, че поради спрени самолетни полети и автобусни линии може да нямат транспортна възможност да пътуват… Към това се добавя и общото стъписване на правителствата, които все още не могат да налучкат правилен подход за справяне с кризата.
Това фатално силно влияе на хода на резервациите за летния сезон. От една страна, в средата на март спряха новите резервации. От друга страна, туристите, вече направили и частично предплатили ранни резервации, не искат да платят следващите вноски. Освен това непрекъснато получаваме анулации на резервации за през целия сезон.
– Досега посрещахме първите летни туристи още в края на март. Какви са прогнозите на бранша – ще закъснее ли туристическото лято, или изобщо няма да го има?
– Всички виждаме, че ситуацията няма да се оправи поне до средата на май. Така е в България, почти точно така е и в останалите страни от нашите емитивни пазари. Не знаем как ще се развият нещата. Но ако не направим някои крайно необходими действия, рискуваме да загубим не само бъдещите, а и досегашните наши клиенти. Добре знаем, че когато се „отпуши“ ситуацията, нашите конкуренти ще залеят европейския пазар с какви ли не съблазнителни оферти.
– От обединението „Бъдеще за туризма“ предложиха на правителството и парламента пакет от социални и икономически мерки за справяне с кризата. Достатъчни ли са те?
– Не мисля. Те са избистрени в дискусии с превес на изпращащите туроператори. Наясно съм с проблемите, с които се борят те в момента, и знам, че тези проблеми могат до голяма степен да ликвидират дейносттa по изпращането. Аз самият се опитвам да правя някакви екскурзии до Полша и се боря със същите проблеми.
Моят основен бизнес обаче е входящият туризъм (incoming). Всички знаем, че той е несравнимо по-важен за националната икономика от изходящия (outgoing). От входящия туризъм се издържа цялото ни черноморско крайбрежие, редица други малки общини. Наясно съм, че българските incoming туроператори сме много малко. Че сме предимно микро, малки и много рядко средни предприятия. Затова докарваме по-малко чуждестранни туристи в сравнение огромните многонационални туроператорски концерни. И сигурно затова не сме интересни за Министерството на туризма. Но нас ни има на пазара и правим всичко по силите си да доведем чуждестранни туристи в България. И дори го правим относително много по-добре отколкото огромните многонационални туроператорски концерни.
Затова създадохме Фейсбук групата „Бъдеще за туризма“, в която текущо и своевременно да обсъждаме проблемите на incoming туризма в България и да предлагаме на останалите колеги от бранша работещи, обмислени и обосновани идеи и предложения как дейността да стане по-ефективна както за нас – туроператорите, така и за цялата национална туристическа инфраструктура и оттам за цяла България. Всички добре знаем, че посрещането и обслужването на около 7 милиона чуждестранни туристи годишно в България е от много голямо значение за цялата държава.
– Доста експерти се надяват, че макар и късно, летният сезон все пак ще започне – със или без епидемия. Как може в тези условия държавата да подпомогне съживяването на туризма, който носи голяма част от брутния ѝ вътрешен продукт?
– Потребителят в Европа, изплашен от шумотевицата около коронавируса, започна масово да се отказва от вече направените и предплатени резервации за лятото и да си иска обратно 100% предплатените суми. В тази връзка Министерството на туризма трябва юридически да уреди уеднаквяването на практиката за приемащия туризъм в България в случаите на анулиране на ранните резервации за летния сезон, както и проблема с използването на вече платените на хотелите аванси за лятото. За да не могат отделните хотели или туроператори поединично да прилагат най-различни – често никому неизгодни – практики за уреждане на проблема с анулациите и авансите.
Надяваме се Министерството на туризма да подпомогне българските приемащи туроператори. В условията на потенциален срив на летния сезон те могат реално да увеличат броя на туристите в българските морски курорти, като използват преките си лични връзки със своите партньори в чужбина. Достатъчно е Министерството на туризма, със своя административен авторитет, да „посъветва“ хотелиерите да дадат на българските туроператори същите преференциални договорни условия, които дават на големите чуждестранни туроператори.
– Но от големите чуждестранни туроператори зависят и много от чартърните полети, с които идват туристите?
– Самолетите далеч не са единственият възможен туристически транспорт. За да е рентабилен, самолетът – независимо дали по редовна линия или в чартърен режим – изисква доста по-голямо количество пътници (заемане/плащане на поне 75 % от броя на седалките в него) за всеки полет, за минимум 5 – 6 ротации. Заемане/плащане обаче и в двете посоки! Иначе казано, за да тръгне една самолетна програма от Варшава до Варна, трябва да са налични поне 5 – 6 пъти по 140 – 160 пътника. И освен това, за празните полети (empty leg) обратно при първото пристигане и на идване при последното заминаване на туристическите смени, да бъдат намерени някакви други пътници, които да запълнят самолета. Това трудно ще бъде по силите дори и на големите туроператори.
В сравнение със самолета, автобусът е финансово много по-изгоден. Автобусът може да тръгне със само 40 – 50 пътника, може да остане на място по време на престоя на групата (така няма да има празни пробези – empty leg). Такова идване с автобус е по силите както на големите, така и на малките туроператори. Особено от страните в централна Европа – Чехия, Словакия, Полша, Унгария – които и досега редовно пристигаха с автобуси в нашите морски курорти.
Обаче по пътя си до България автобусът трябва да премине през трети страни, където може да има всякакви затруднения за преминаване, като регионални карантини, технически аварии в граничните информационни системи и други подобни. Затова е нужно Министерството на туризма заедно с Министерството на транспорта да осигурят транспортната достъпност до България по шосе (по примера на транзитните коридори за международния товарен транспорт). Най-важният такъв коридор е от северозапад, трасето Берлин – Прага – Виена/Братислава – Будапеща – София/Русе – Варна/Бургас. В зависимост от ситуацията през лятото, трасето от Сегед до България може да бъде през Сърбия до София или през Румъния до Русе. Към този коридор трябва да се добавят довеждащи разклонения от Полша (почти половината от полските туристи в България пристигат с автобуси!). По трасето от север има два възможни коридора: Букурещ – Русе – Варна – Бургас и Букурещ – Констанца – Дуранкулак – Варна – Бургас.
Предлагаме също Министерството на туризма целево да използва създалата се критична международна обстановка и да пренасочи националната туристическа реклама към подчертаване предимствата на България в условията на борба с вирусната пандемия. Имаме достатъчно фактори – природни, материални, човешки и т.н., за да осигуряваме благоприятното пребиваване на туристите у нас в условията на пандемията. България е страна на билките, на СПА, имаме прекрасни пулмологични курорти (сред тях Сандански е на над-европейско ниво), в които успешно могат да се лекуват последици от болести на дихателната система (следствие от вируса). Така както например в миналото край Варна е провеждано гроздолечение… С всичко това трябва да проглушим Европа, и така целогодишно да си осигурим достатъчно голям брой туристи!