Датата 6 април бележи раждането на големия български трагик и неуморен комик Кръстьо Сарафов. Роден е в годината на Априлското въстание – 1876, в гоцеделчевското село Либяхово. Баща му е прочутият възрожденски учител Петър Сарафов. Когато е на дванадесет годишна възраст със семейството му се преместват в София.
“Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и упорито магаре. Бях облечен с износени шаячни дрехи. Тогава и наум, разбира се, не ми е минавало, че някой ден ще стана артист, че ще доживея петдесетгодишна сценична дейност”, разказва по-късно актьорът.
Единственият по онова време в града театър “Зора” е мястото, което пленява бъдещата звезда. Все още ненавършени 15 години, той прави своя дебют на сцената в ролята на Спиро Македонски в пиесата “Стефан Караджа”. Семейството му обаче са против това той да стане актьор. И за да го откажат от тази негова мечта го изпращат да учи в Одрин. Въпреки това любовта му към театъра не угасва и скоро след като завършва гимназия той се връща в България и се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. От общо 60 души избират само 4-ма. Сред тях е и Кръстьо Сарафов. Но вместо да замине за Париж, баща му го изпраща да учи в руската столица Петербург. След отличния успех и полученото звание “некласен художник” (свободен артист) се завръща в родината си. Там през 1899 г. прави своя дебют на сцената на “Сълза и смях”. Артистът става и един от основателите на пътуващия “Свободен театър” и оперетния театър “Ренесанс”. Последовално играе на сцената на Народния театър, Пловдивския народен театър, Драматичен театър Бургас, Русенския градски театър, Варненския общински театър. На последните три става и директор.
По време на единствения сезон, който играе във Варненския театър, Сарафов влиза в образа на най-забележителните си превъплъщения – Големанов в “Големанов” от Ст. Л. Костов ( така става първият актьор, изиграл ролята на “прост учител, издигнал се на върха”, политика, станал едно от най-популярните имена на български литературен герой), Федя Протасов в “Живият труп” от Л. Толстой и Арган в “Мнимият болен” от Молиер.
Самият Иван Вазов, малко преди смъртта си, нарича Сарафов “гордостта на нашата сцена”. Артистичните му умения и съвършен усет за поведение пред публика завладява и българи, и чужденци. И съвсем с основание играта на Сарафов е сравнявана с тази на най-големите европейски артисти от онова време. Гастролира в “Белградския народен театър” (1936-1937), като участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада.
Неочаквано обаче след края на турнето е уволнен от Народния театър, заедно с колегата си Георги Стаматов. Българският артист преживява това тежко – разболява се и дори за известно време изгубва разсъдъка си.
През 1951 г. по случай 75-годишния юбилей на Кръстьо Сарафов Държавното висше театрално училище в София (НАТФИЗ) е наречено на негово име.
Следващата година една от легендите на българската сцена си отива.