Етикетът за иновации и добро местно управление е награда, която помага на българските общини да се сравнят със своите колеги от Европа. Това каза Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на НСОРБ, по време на конференцията за добро местно самоуправление в София. Тя се организира от МРРБ и Съвета на Европа.
“Партнираме си с европейски общини, за да обменяме опит. Нуждаем се и от външен поглед, от ясни критерии, за да се сравним с останалите си колеги. Етикетът за иновации на местно ниво е именно такъв поглед”, убеден е Панов. Все повече общини кандидатстват в надпреварата, която определя отличниците в иновационното управление по места, кметовете имат самочувствие за това, отбеляза той като положителнатенденция.
“НСОРБ продължава да мотивира членовете си да участва в конкурса. Понякога отсъстват доказали уменията си за иновации общини, което ме озадачава. Надявам се, че те ще заемат достойното си място сред носителите на отличието”, каза председателят на Сдружението, като не уточни кои местни власти има предвид.
България е сред първите 5 държави, които през 2007 започнаха да прилагат програмата за иновации на местно ниво. “Разширихме броя на общините, участвали в конкурса. Винаги търсим да намерим нещо по-добро в местното управление, контактите ни с гражданите са най-важният индикатор за това. Всички 265 общини се питаме “Как да управляваме по-добре?” и търсим отговори, за да развиваме местната демокрация”, убеден е Даниел Панов.
Събитията от последните дни показват, че трябва едновременно да развиваме и съхраняваме общите си европейски ценности, уверен е той. “Трябва да определим стъпки и цели за подобряване на местното самоуправление, като същевременно опазим сигурността на гражданите. Трябва да браним ценностите на обединена Европа. Можем да се справим с това с общи усилия на централна, местна власт и гражданите”, каза Панов и завърши речта си, като благодари на Норвежката асоциация на местните и регионални власти. “Дано надградим резултатите си с Норвежкия финансов механизъм”, заключи Даниел Панов.
Между 2009 и 2014 г. България получи 48 млн. евро по Норвежкия финансов механизъм за финансиране на проекти в приоритетни за страната ни сектори: опазване на околната среда, възобновяеми енергийни източници, възстановяване на културното и природно наследство, инициативи за обществено здраве, деца и младежи в риск, иновации за зелена индустрия, правосъдие и вътрешни работи.
В периода 2004-2009 г. Стойността на проектите по механизма е 41,5 милиона евро, а бенефициенти по тях са 21 институции, 24 общини, 15 НПО и 4 компании. Проектите, осъществени със средства по двете програми, са в различни сфери. Сред тях са първият Музей на съвременното изкуство в България, изграждането на Дигитален център в Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий“, археологическите разкопки на манастир Св. Йоан Предтеча на остров Св. Иван край Созопол, създаването на соларен парк, на учебна био ферма за деца „Слънчева градина”, туристически и информационни центрове, проекти за енергийна ефективност в над 25 населени места и др.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК