Да намираш смисъл в детското творчество, всеки ден да се отразяваш в очите на своите ученици, да бъдеш винаги зад тях – и в успехите, и в трудностите им. Думи, които с особена тежест и отговорност могат да бъдат казани за Стоян Момчилов, дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в Школата на Обединен детски комплекс – Търговище. А какъв по-добър начин да засвидетелстват уважението и обичта си към него учениците от този, да му подарят изложба? Тя бе озаглавена „Ретроспекция”, а поводът за организирането й бе пенсионирането на учителя Стоян Момчилов, посветил повече от 30 години на децата и изобразителното изкуство в Търговище. Вечерта на официалното откриване на „Ретроспекция” бе емоционална за всички присъстващи.
„Тази изложба можеше да бъде направена по много различни начини, най-добрият за г-н Момчилов е да го представим чрез рисунките на неговите ученици, които са правили заедно през годините. Той владее онази невидима връзка между него и децата, която бележи професионалния му път през годините. А днес ние не приемаме неговото пенсиониране за раздяла, а само като един етап от неговия и нашия професионален и личен живот”, казаха пред гостите на изложбата Валя Радева, директор на ОДК.
Тя припомни още, че само за последните пет години учениците на Стоян Момчилов от Школата са получили над 200 международни и почти толкова национални отличия. Сред призовите места на търговищките таланти има медали от Япония, Полша, Китай, Чехия, Македония, Иран, Русия, Сърбия, Турция, Индия, Унгария, Финландия и др.
Учителят е носител и на наградата „Константин Величков” на Министерството на образованието и науката за преподаватели, постигнали високи резултати в професионалната си дейност и дали своя принос в развитието на българското образование. Присъдена му е и Годишната награда на Община Търговище от 2013 година за принос в развитието на изобразителното изкуство в общината.
Павлина Белева, дългогодишен директор на Школата по изобразително изкуство, разказа пред гостите своите спомени, свързани с идването на Стоян Момчилов в Търговище, по нейна покана.
„Стоян е изключително скромен човек, който обича децата с цялото си сърце. Няколко пъти дори е отказвал да бъде преподавател във Великотърновския университет, за да развива децата и младежите на Търговище”, разказа Павлина Белева.
Сред официалните гости на „Ретроспекция” бе зам.-кметът Рая Матева и гл. архитект на Община Търговище Дарина Димитрова, която също е била възпитаничка на Стоян Момчилов. Школата към ОДК бе препълнена с бивши и настоящи ученици на учителя, а специално за повода много от тях пристигнаха от други градове, където в момента живеят, работят и се развиват. Голяма изненада по време на официалното откриване на изложбата бе едно писмо, дошло чак от Осло. Написано е от Тодор Илиев, ученик на г-н Момчилов в периода 1998 – 2004 г.
„Нормално бих казал, че съм имал неоценимия шанс Вие да ми преподавате, обаче истината е, че аз много добре оценявам този шанс. И то много високо! Вие сте един от преподавателите, който в най-голяма степен е предопределил не само отношението ми към професията, но и въобще към живота. Познанието, което за тези години споделихте с нас, далеч надхвърля разбирането за боравене с цвят и форма, заради което бяхме в Школата”, отбелязва с писмото си Тодор Илиев.
Сега младият мъж е режисьор на анимационни филми, дори печели международни награди за илюстрация и анимация, работил е и по филми, печелили вече „Оскар”, но помни учителя с главно У в своя живот.
Гост на „Ретроспекция” бе и основоположникът на графити изкуството в страната Станислав Трифонов – Насимо, също ученик на г-н Момчилов, както и много други малки и пораснали вече художници.
„Мотивира ме детското творчество, това е било водещо за мен през всичките години. Всеки ден виждах как децата създават нов свят. Изключително преживяване! Аз също рисувам и се занимавам с творчество, но когато се доближиш до децата, чувството е съвсем друго. Чрез техните рисунки преоткривам всеки път нови и нови неща и светове. Чрез децата човек открива и себе си”, каза учителят Стоян Момчилов.
Той благодари за уважението и признанието на всички, с които е работил през годините и най-много на децата, на които е преподавал.