Малката Вяра – на 5 години, и брат й 9-годишния й брат Христо точиха ялова баница на Роженския събор в шатрата на зевзечката от Родопите Весела Бабаджанкова.
Докато те точат тя разказа защо се казва „ялова“. Една майка от Горно Драглище – Благоевградско, имала много деца, но семейството било изключително бедно, а децата гладни. Мъниците заплакали за баница, а майката нямало как да я направи без продукти. Тогава решила да направи баница с това ,което намери в къщи – вода, брашно, сол и малко олио. Жената разточила кори с малко олио и сол, завила ги като баница и ги изпекла. И затова, че е направена с много майчина любов, баницата станала изключително вкусна.
Родопчанката Искра Ахчиева пък през това време виеше родопски клинове и пататници. „Основната подправка, с която работят всички наоколо, е любов към хората. И другото, което е общо между българската и френската кухня – масло. Французи и българи казват така: “Първо слагаме масло, после масло и най-накрая пак масло. А в Родопите казваме, че кравата трябва да е стъпила в тавата, за да стане благо“, казва в раздумка Весела Бабаджанкова.
А качамакът се прави с толкова много масло, че когато го дъвчиш, устата трябва да ти произнасят: “Четвόртък”. Или пък да има толкова много масло, че бос агуптин да не може да го пребόрка. Това са изискванията, за да може ястието да е вкусно. Питали една родопска баба: „Бабо, как живеете в Родопите?”. Тя отговаря: “А, трудна работа, син!”. А онзи я пита пак: “Добре де, трудна работа, но все пак с нещо трябва да се храните”. Бабата отвръща: “А, голям глад, майци, в Родопите. Ядем чевермьό, саздърмό, пастърмό, и троха хляб немаме”. Добре дошли в Родопите – планината, в която не се живее лесно, но от трудния живот, сме се научили да живеем весело“, призовава зевзечката.