Европейските средства по Програмата за развитието на селските райони бяха основата, на която тръгна развитието на сектор „Земеделие“ след промените или подпомогна това развитие. Но за нас, за да бъде земеделието отрасълът, който винаги е давал и основния поминък и заетостта, ние трябва да постигнем неговата конкурентоспособност на пазара на общността и равнопоставеността на българския земеделски производител. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на конференция на тема „Българското земеделие – визия за развитие”, предаде репортер на Kmeta.bg.
Събитието се организира съвместно от Министерството на земеделието и храните и Световната банка.
Според Танева има категоричната възможност да се върне цената на марката на националните ни продукти в края на настоящия програмен период.
“Ние сме пълноправен член на Европейския съюз и в този смисъл сме и на общия европейски пазар. Оттук насетне, ролята на държавата е първо по възможностите, които имаме съгласно реформираната Обща селскостопанска политика, да приложим такива национални мерки, че да се подкрепят тези, които изостанаха в предния програмен период.”
„С европейските средства е ясно. Бюджетите са ясни и те ще се изравнят с новия програмен период. Но от друга страна всяка една членка на ЕС подкрепя и със средства от националния бюджет съответните производства. И тук разбира се, ние не можем да бъдем равнопоставени на богатите страни, които имат много по-големи възможности за финансова подкрепа“, добави тя. „Според мен следва да поставим въпроса, че и в този инструмент трябва да има правила, с които да се гарантира равнопоставеност на пазара на общността на всеки земеделски производител, във всяка европейска страна. Помощта, каквато и да е тя, се прилага съгласно съответните регламенти. Въпросът е в дебата на европейско ниво да поставим условия, които биха ни защитили”, заяви министърът.
“Когато говорим на тема Обща стопанска политика е добре всички от бранша и властта да отстояваме единни позиции. Добре е и в европейските правила, които уреждат прилагането на държавни помощи, да има правила относно размерите, обхватите и секторите, по които да се прилагат”, убеден е земеделският министър.
От своя страна Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка, коментира, че в България хората обичат земята, но определени процеси през изминалите години спряха развитието на селското стопанство.
Европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош заяви, че България трябва да има ясни цели и искания, така че да допринесе за дебата на европейско ниво.
Според Чолош е дошло време да се помисли за бъдещето, вследствие на реформираната Обща селскостопанска политика. Той е на мнение, че независимо от икономическата криза търсенето на храна ще нараства. В тази връзка тезата на еврокомисаря е, че трябва да се произвеждат повече храни с по-малко ресурси, предвид климатичните промени.
Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните, обърна внимание, че в земеделието съществува несигурност и у нас, и в ЕС, но ако искаме тя да намалее, трябва да се борим за това Общата селскостопанска политика да бъде по-гъвкава. Земеделието ни трябва да намери мястото си на европейския пазар, посредством конкурентоспособността си, добави Грудев
Припомняме, че преди две седмици, Европейската комисия одобри Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 година. Десислава Танева изтъкна, че екипът на министерството за пет месеца е успял да изчисти 426-те забележки на експертите от Брюксел към първия изпратен вариант на програмата.
Общият бюджет на програмата е 2.9 млрд. евро, от които 2.3 млрд. евро са европейски средства.
От тях 1.111 млрд. евро са в подкрепа на бизнеса, а 919 млн. евро са предвидени за инвестиции в околна среда и биопроизводство, 750 млн. евро от общия бюджет са насочени към подкрепа за развитие на публичната инфраструктура.