Детска градина с 3 филиала – мисията възможна

За бъдещето на детските градини, промените в системата на образованието и предизвикателствата пред учителската професия разговаряхме с Димитринка Атанасова, директор на най-голямата детска градина в Търговище – „Звънче”.

– До ка­к­во ще до­ве­дат но­ви­те про­ме­ни в образованието? Как ви­ж­да­те бъ­де­ще­то в та­зи сфе­ра?

– От 32 го­ди­ни съм в та­зи сфе­ра. Ми­на­ла съм през вси­ч­ки ни­ва на пре­ду­чи­ли­щ­но­то въз­пи­та­ние. От учи­тел, през ди­ре­к­тор с гру­па, до ди­ре­к­тор на най-го­ля­ма­та де­т­с­ка гра­ди­на в об­щи­на Тър­го­ви­ще. Ра­бо­ти­ла съм мно­го го­ди­ни на се­ло, с раз­ли­ч­ни хо­ра и опи­тът, кой­то съм на­т­ру­па­ла през това време ми по­ма­га днес. На­дя­вам се но­ви­те про­ме­ни да до­ве­дат до по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти и пре­ду­чи­ли­щ­но­то об­ра­зо­ва­ние да бъ­де оце­не­но по до­с­тойн­с­т­во. Ли­ч­но аз, а и мо­и­те ко­ле­ги се чу­в­с­т­ва­ме оби­де­ни и не­до­о­це­не­ни, ко­га­то в ме­ди­и­те ни на­ри­чат „за­ба­ва­ч­ки”. Ми­си­я­та на де­т­с­ка­та гра­ди­на и пре­ду­чи­ли­щ­но­то об­ра­зо­ва­ние е мно­го по-се­ри­о­з­на. Пър­ви­те се­дем го­ди­ни са най-ва­ж­ни­те, ко­га­то се из­г­ра­ж­да де­т­с­ка­та ли­ч­ност. Та­ка че пре­не­б­ре­же­ни­е­то, ко­е­то се усе­ща в то­ва да ни на­ри­чат „за­ба­ва­ч­ки” е най-мал­ко­то не­се­ри­о­з­но и оби­д­но.

– Ко­га­то се за­го­во­ри, че де­т­с­ки­те гра­ди­ни в се­ла­та ще ста­нат фи­ли­а­ли към те­зи в гра­да, Ва­ше­то име ка­то ди­ре­к­тор на от­да­в­на ра­бо­те­що та­ко­ва пре­об­ра­зу­ва­ние бе по­со­че­но ка­то при­мер. Тру­д­но ли е съ­в­ме­с­тя­ва­не­то на ня­кол­ко де­т­с­ки гра­ди­ни? Как ус­пя­ва­те? Ка­к­ви са по­ло­жи­тел­ни­те стра­ни на и ка­к­ви пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та?

– Пре­ди 4 го­ди­ни с ре­ше­ние на ОбС и За­по­вед на кме­та на Об­щи­на Тър­го­ви­ще, бя­ха обе­ди­не­ни ЦДГ „Сла­вей­че” и ЦДГ „Ра­дост”. Те от своя стра­на има­ха фи­ли­а­ли в с. Го­ля­мо Со­ко­ло­во и кв. Въ­бел. Та­ка се по­лу­чи ед­на го­ля­ма де­т­с­ка гра­ди­на – ДГ №11, по­ме­ща­ва­ща се в че­ти­ри сгра­ди, две от ко­и­то из­вън гра­да. В на­ча­ло­то до­с­та хо­ра бя­ха ске­п­ти­ч­ни към та­зи фор­му­ла, но смя­там, че тя се ока­за ра­бо­те­ща. Съ­з­да­де се един мно­го до­бър екип от спе­ци­а­ли­с­ти, ко­и­то през из­ми­на­ли­те го­ди­ни, по­ка­за­ха, че ко­га­то се ра­бо­ти до­б­ре, ре­зул­та­ти­те не за­къ­с­ня­ват. Об­мя­на­та на опит ме­ж­ду ко­ле­ги­те, из­по­л­з­ва­не­то на це­лия ре­сурс, с кой­то раз­по­ла­га де­т­с­ка­та гра­ди­на от вси­ч­ки де­ца са част от по­ло­жи­тел­ни­те стра­ни. Тру­д­но­с­ти, да раз­би­ра се, че има тру­д­но­с­ти, но те са пре­ди вси­ч­ко за ди­ре­к­то­ра. Свър­за­ни са с то­ва, че ба­зи­те, ко­и­то тря­б­ва да се по­дър­жат са мно­го и го­ля­ма част от тях са ос­та­ре­ли и имат ну­ж­да от скъ­по стру­ва­ща по­д­д­ръ­ж­ка. Един­с­т­ве­но сгра­да „Ра­дост”, ко­я­то се на­ми­ра на бул. „Ал. Стам­бо­лий­с­ки” бе­ше от­ре­мон­ти­ра­на по про­ект на Све­то­в­на­та бан­ка . За ос­но­вен ре­монт, на дру­ги­те ба­зи, от ка­къ­в­то те се ну­ж­да­ят не мо­жем да ми­с­лим на то­зи етап, тъй ка­то бю­дже­тът, с кой­то раз­по­ла­га де­т­с­ка­та гра­ди­на, не по­з­во­ля­ва то­ва. Но въ­п­ре­ки тру­д­но­с­ти­те, ко­и­то съ­ще­с­т­ву­ват, смя­там, че то­ва е пра­вил­ния път за де­т­с­ки­те гра­ди­ни.

– А как при­е­ха ро­ди­те­ли­те на де­ца­та във Ва­ша­та де­т­с­ка гра­ди­на връ­ща­не­то на та­к­си­те? Има ли не­до­вол­ни, има ли по-мал­ко де­ца, ка­к­во спо­де­лят?

– Ес­те­с­т­ве­но, ко­га­то се от­не­ма ня­ка­к­ва при­ви­ле­гия е да има не­до­вол­ни, но за на­пре­же­ние ме­ж­ду ро­ди­те­ли­те, не мо­же да се го­во­ри. Все пак та­к­си­те ще оти­ват за де­ца­та – за по­до­б­ря­ва­не на хра­на­та, за по­до­б­ря­ва­не на ма­те­ри­ал­на­та ба­за. Не мо­же да се ка­же, че има от­лив на де­ца, след връ­ща­не­то на та­к­си­те. В на­ша­та де­т­с­ка гра­ди­на има­ме 3 де­ца, ко­и­то не по­се­ща­ват, по­ра­ди та­зи при­чи­на. На фо­на на 232 де­ца, то­ва е мно­го ма­лък про­цент.

– Спа­з­ва ли се за­б­ра­на­та за съ­би­ра­не на па­ри за кон­су­ма­ти­ви в де­т­с­ки­те за­ве­де­ния?

– Да, в на­ша­та гра­ди­на се спа­з­ва та­зи за­б­ра­на. Един­с­т­ве­но­то ни изи­с­к­ва­не към ро­ди­те­ли­те е да пла­щат ко­ре­к­т­но и в срок, дъл­жи­ма­та та­к­са.  За­по­з­на­ти са с Пра­вил­ни­ка за дей­но­ст­та на ДГ, къ­де­то е раз­пи­са­на и за­б­ра­на­та за съ­би­ра­не на сре­д­с­т­ва за кон­су­ма­ти­ви.

– За­ни­ма­ва­те ли се с про­е­к­т­на дей­ност в гра­ди­ни­те?

– „Звън­че” ра­бо­ти по про­е­к­ти. От 2014г. Де­т­с­ка­та гра­ди­на ра­бо­ти ка­то пи­ло­т­на по Про­ект „Вклю­ч­ва­що обу­че­ние” и от та­зи го­ди­на по не­го­во­то про­дъл­же­ние „По­д­к­ре­па за ра­вен до­с­тъп и ли­ч­но­с­т­но раз­ви­тие” по ОП НО­ИР. То­зи Про­ект е на­со­чен към ран­но­то от­к­ри­ва­не на де­ца с обу­чи­тел­ни тру­д­но­с­ти и въ­ве­ж­да­не­то на но­ви про­г­ра­ми, ко­и­то да по­мо­г­нат на де­ца­та да пре­о­до­ле­ят те­зи тру­д­но­с­ти и да по­лу­чат ра­вен старт при по­с­тъ­п­ва­не­то си в учи­ли­ще. Ние сме един­с­т­ве­на­та де­т­с­ка гра­ди­на в об­ласт Тър­го­ви­ще, ко­я­то раз­по­ла­га с екип от ло­го­пед, пси­хо­лог и ре­сур­сен учи­тел, ко­и­то са еже­д­не­в­но с де­ца­та и въ­ве­ж­дат то­зи мо­дел. Смя­там, че то­ва е ед­но го­ля­мо пре­дим­с­т­во, ка­к­то за де­ца­та, та­ка и за ро­ди­те­ли­те и пе­да­го­ги­че­с­ки­те спе­ци­а­ли­с­ти. Друг про­ект, по кой­то про­дъл­жа­ва­ме да ра­бо­тим и та­зи го­ди­на е „Го­то­ви за учи­ли­ще”. Той е на Тръ­с­та за со­ци­ал­на ал­тер­на­ти­ва със съ­дей­с­т­ви­е­то на Клу­ба на не­с­то­пан­с­ки­те ор­га­ни­за­ции в гра­да.По не­го се по­е­мат та­к­си­те на де­ца, из­б­ра­ни на слу­ча­ен при­з­нак, по­д­по­ма­гат се со­ци­ал­но сла­би се­мей­с­т­ва с оси­гу­ря­ва­не на по­ма­га­ла и кон­су­ма­ти­ви за де­ца­та, по­се­ща­ва­щи де­т­с­ки гра­ди­ни.