Димитър Стефанов става кмет на община Тутракан на 11.11.2011 година, в 11 часа и 11 минути. Твърди, че съвпаденията са плод на случайност и не залага на мистични знаци в очакване да му донесат успех. 50-годишният градоначалник е ветеринарен лекар по професия и е убеден, че единствено упоритият труд и постоянството водят до трайни постижения. През неговия мандат Тутракан влезе в туристическата карта на България. Мащабни проекти превърнаха бреговата част на града в най-големия градски парк по българското поречие на Дунава.
– Господин Стефанов каква беше амбицията ви, когато поехте преди четири години управлението на Тутракан?
– И тогава, и сега искам едно: Тутракан да се развива и облагородява, да стане известна и предпочитана туристическа дестинация за българи и чужденци, и хората в нашата община да живеят все по-добре. Всички в кметството работим за това. Преди дни приключи разговорът ми с българския търговски аташе в Италия. Договорихме се, фирми от нашата община да представят следващия месец, от 14 до 16 май, своя продукция на Международното търговско изложение в Рим. Това са предприятия от хранително-вкусовата промишленост, които произвеждат месни продукти, млечни изделия и вина. Техните марки ще бъдат изложени на щандовете, редом до най-реномираните брандове от целия свят. Надявам се това да помогне на нашите производители. Кметовете не могат да откриват работни места, но можем да съдействаме за развитие на бизнес средата.
– Каква политика следвахте вие и вашият екип в тази насока от ноември 2011 до сега?
– Общината разработи и осигури финансиране на няколко мащабни инфраструктурни проекта, които промениха вида на Тутракан и създадоха условия за развитието на нов отрасъл в местната икономика – туризмът. С евросредства от различни Оперативни програми успяхме да превърнем в парк цялата брегова ивица по протежението на реката, от единия до другия края на града. Сега пространството от болницата до пристанището е напълно модернизирано зелено пространство с велоалеи, пътеки, детски площадки, амфитеатър, алпинеуми. По средата на този маршрут се издига реконструираната древна крепост Трансмариска, която се оглежда нощем в светлините на Дунава и е притегателна атракция за пътуващите по реката кораби. Нов облик придоби и рибарската махала в града, където се намира единственият в Европа музей на лодкостроенето. Там изградихме и покрита лодкостоянка за рибарите от нашия град, където сега те имат удобства за подготовка на мрежите и лодките си на брега, независимо от капризите на времето.
– Месеци преди приключването на мандата явно имате какво да отчетете като свършена работа. Имате ли планове за бъдещето?
– Да, общината вече има одобрени два проекта по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, финасирана от ЕС, които са на стойност 10 млн. евро. С 4 млн. от тях ще бъде построен музей, който ще има експозиции от двете страни на реката и ще е без аналог в света. Става дума за Музей на житото. Залите му, разположени и в Тутракан, и в румънското село Кирньоч, ще показват как се е появило житото в древен Египет и как се е развивало производството му от отминалите епохи до наши дни. Двете фондохранилища ще са част от общ туристически маршрут, който посетителите ще обхождат с микробуси и с корабче по Дунава. Втората мащабна инвестиция от 6 млн.лв. е насочена към модернизирането на военния мемориал до село Шуменци, където през 1916 година се е състояла епична битка на Българската армия с руски и румънски войски. Там край многохилядното войнишко гробище ще бъде изграден модерен посетителски комплекс, снабден с със зали с 3D ефекти, които ще показват по най-съвременен начин битката от Първата световна война, разиграла се на това място.
– Новите проекти ще се изграждат през следващите няколко години, но Вашият мандат свършва наесен. Ще се кандидатирате ли отново за кметския пост?
– Аз съм доктор по ветеринарна медицина, имам солидна професия, не съм абониран за кметския пост.
Моята амбиция беше и е свързана с ускореното развитие на Тутракан, защото градът и общината имат нужда от това. През изминалите години сме инвестирали не само в инфраструктура, грижили сме се и за подобряването на останалите социални системи. Предстои да бъдат открити Център за настаняване от семеен тип и Център за рехабилитация на хора с увреждания. На предстоящата сесия очаквам да се гласува и одобри и проект за изграждане на Център за обществена подкрепа. Градът и общината имат нужда от модернизиране, за да станат по-добро място за живеене.