Дивотино поготвя десетки казани за голям курбан на 22 май. Селото ще почерпи свои и гости, за да отбележи година от голямото земетресение. Преди година то стана епицентър на един от най-жестоките трусове, люляло страната ни през последните десетилетия. 5,8 по Рихтер разтърси Дивотино миналия май и съсипа всяка трета къща.
11 месеца след бедствието нови дървени и стари нацепени като великденски айца къщи разпалват междусъседски войни. Хората са разделени и твърдят, че някои са получили помощ от държавата и вече са в нов дом, а други бедстват в съборетини или още спят на палатки. Всъщност малцина са тези, които събуха обувките си пред ново жилище. Трима щастливци успяха да приберат по около 30 хиляди лева от междуведомствената комисия по бедствията. На практика те бяха първите, подали молби за помощи от целия пострадал пернишки регион. Затова и сумите бяха адекватни и стигнаха за покупка на сглобяеми къщи. След тях започна масов отказ на молбите и орязване на обезщетенията.
“Казват ми, че съм най-големия щастливец”, хвали се 70-годишният Божичко Войнов, който си поръча дървена “американска” къща с обезщетенията и изкара първата си зима в нея. Съселяните му дали прякора къде с благородна завист, къде от злорадство. Човек се нахъса срещу човека, заради липсата на ясни критерии за отпускане на пари и тромавата чиновническа система, обясняват дивотинци.
Наследственият дом на Божичко бе разцепен неспасяемо от силния трус. Вместо да вдига нов дом, той и съпругата му решили да си поръчат сглобяем. Двете стаи с кухненски бокс са върху основите на старата къща и остава на им се направи външна и вътрешна мазилка. От Комисията семейството пенсионери получили 36 000 лева. Сглобяемата къща им излязла 40 000 лева. По-малка е от старата, но съпрузите са доволни, че вече няма да се тъпчат в тесния фургон.
Само на метри от Войнови в същия двор тричленно семейство бедства в руините на двуетажната си къща. Тя е на брата на Божичко, но стопанинът починал и оставил дома на сина и снаха си. На труса от 5,8 по Рихтер постройката не издържала, въпреки, че е масивна. Както много от къщите в региона обаче са вдигане без бетон и винкели и затова пораженията са огромни. Няколко комисии оглеждали жилището на 40-годишния наследник Бисер Иванов. Накрая отсекли, че сградата е опасна за жишвеене и извели семейството на фургон. Заради общия двор походното жилище не могло дабъде поставено да къщата и го стоварили в другия край на селото. Там сега Бисер, съпругата му Детелина и 19-годишния им син зъзнат в студените нощи, увити в няколко юргана и одеяла. Нямат на идея как ще изкарат зимата. Чакали безрезултатно обезщетения от междуведомствената комисия. Местни конструктори оценили щетите за около 4 хиляди лева. Оказало се обаче, че документите им са потънали някъде в местни и държавни комисии и ги няма никъде.
В същото време семейството започнало само до укрепва къщата си. Похарчили са малко над 3 000 лева за девет бутонни колони и антиземетръсен пояс. Покривът обаче е напълно поцепен и трябва да се смени с нов .Надзидът също трябва да се събори и да се зида наново. По изчисления на Детелина са нужни поне още 10 000 лева, а няма откъде да ги намерят. Когато коментра щастливците комшии, жената стиска зъби и се ядосва, че и нейното семейство се нуждае от такава подкрепа от държавата,а ги третират като втора ръка. Така е с много от домакинствата в селото, които престанаха да дори да си говорят покрай безумията на държавната комисия.
Открадната реликва е нарочена за нещастието, сполетяло Дивотино. Преди години неизвестни разбиха местния манастир „Св. Троица“ и отмъкнаха няколко икони. Едната от тях е чудодейна и смятана за талисман на селото. Според легендата тя е спасила Васил Левски от турски куршум. Дяконът често се отбивал в светата обител. При едно от посещенията му заптиета стреляли по него, докато се крие при монасите. Куршумът обаче преминал през иконата, рикоширал и убил стрелеца. Дълги години местните са се молели на иконата, докато крадците я плячкосат. Според местните тя вече е изнесена зад граница и продадена за много пари. Други обаче се надяват, че е останала в страната и отчаяно молят апашите да я върнат. Хората вярват, че поставянето й отново в манастира ще изкупи греха на селото, че е позволило тя да бъде обругана и ще донесе най-сетне спокойствие за местните.