Помните ли "Продавач на надежда", "Приказки по телефона", "Приключенията на Лукчо"? Те се раждат от перото на най-добрия италиански детски писател Джани Родари. Той е роден на днешната дата през 1920 година в малкото градче Оменя в Северна Италия. Детството му минава край малко езеро с остров по средата, на който се издига стар замък. Бащата на Джани Родари бил пекар, имал собствена фурна. Мъжът обаче се разболял след като в проливен дъжд спасявал коте и от тежката настинка издъхнал. Така Джани останал сирак едва 9-годишен. Майка му работела като домашна прислужница в богат дом. 17-годишен, Джани Родари, изкарвал сам прехраната си, като преподавал италиански език на немски евреи. Работил като учител заради таланта си да общува с децата. Започва да пише след края на Втората световна война. През 1951 година в едно детско литературно списание се появява приказният роман “Приключенията на Лукчо”. Тази книга скоро става любимо четиво на децата по света.
Родари е автор на много сборници с разкази, приказки: “Приказки по телефона” (1962), “Торта в небето” (1966), “Разни приказки за игра” (1971), както и на романите “Синята стрела” (1954), “Джелсомино в страната на лъжците” (1959). Няколко поколения български деца се радват на стиховете на Джани Родари, преведени от поета Валери Петров: „Продавач на надежда“, „Небето е на всички“.
През 1970 година писателят получава за цялостното си творчество наградата “Андерсен”, наричана “малката” Нобелова награда.
Родари издъхва от тежко заболяване на 14-ти Април 1980 в Рим.
Предлагаме ми заедно да си спомним част от невероятните му истории:
***
СПЯЩАТА ЦАРКИНЯ
Откъде идат приказките?
От космоса някъде?
Аз лично си мисля,
че ги има навсякъде:
в дървото на масата,
в розата, в каната…
Като пеперудката
в твойта шепичка хваната,
като черната семчица
в сърцето на динята,
всяка приказка, мисля си,
е сякаш царкинята
спяща и чакаща
да бъде събудена
и от своята хубост
да се види учудена.
Но за туй трябва принцът
да разчупи магията,
трябва някой поет
да отвори кутията
на своита поезия,
и разправят мнозина, че
ако нещата
развият се иначе,
то, каквото да казват
очилатите учени,
просто хиляди приказки
ще останат заключени,
а и твоята също,
за днес обещаната,
ще си спинка във розата
във масата, в каната…
***
НАДЕЖДА
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
***
ГРАДЪТ НА КОЛЕДНИТЕ ЕЛХИ
Къде са децата, които до днес
са останали без
елха за Коледа с играчки, свещички
и сняг от памук?
Веднага, всички,
събирай се тук!
Строй се!
Преброй се!
От вчера открит е
Градът на Елхите!
След малко потегля автобусът за там!
Къде се намира, аз точно не знам,
но казват, че улиците в този приказен град
били украсени от безкраен парад
на елхи, всяка с дъх на зелено и клони,
отрупани с орехи, смокини, бонбони!
На площада му светел пазар на открито
с играчки, каквито
не сте и сънували! И то без пари!
Продавачът дори
благодари:
— Бяхте крайно добри
чест да окажете толкоз висока
на моята стока.
Наминете отново най-много след час.
Чакам нови играчки специално за вас! —
А най е чудесно, че магазините
нямат изобщо стъкла на витрините,
и всичко, което по поличките има,
просто, както минава, човек си го взима!
Много е хубав този приказен град,
макар че съм чувал един мой познат
да се смее: — Хи-хи!
Град пълен с елхи!
Не ми се вярва, че той съществува!
Туй дете го сънува! —
Но дори да е тъй, какво от това?
Нали свети с елхите си във мойта глава!
***