Игнажден е особен празник в народния календар. Докато църквата тачи загиналия за християнската вяра епископ Игнатий Богоносец от Антиохия, то хората празнували началото на новата година. Вярвали, че на този ден не се дават заеми. Ако вече са дали, искайте си ги обратно.
В различните краища има различни обичаи. В Северозапада най-важният е полазването, т.е. посещението в чужда къща. По имиджа на първия гост /полазника/ се определяло бъдещето на дома. Ако идвал честен, умен, трудолюбив човек, то в семейството ще има благополучие. Ако се случи пройдоха, мързеливец или нечестен човек, чакат ви трудни дни, нещастия. Затова добрият благославяли, а лошият – проклетисвали. Добрият ставал приятел на семейството и повтарял ранното гостуване всяка година.
В Севеорзапада толкова вярвали в полазването, че започнали да го управляват. От предния ден канели добър човек рано да прекрачи прага им, някъде дори го канели с бъклица с вино.
В Северозапада за Игнажден си имали и специално меню. Жените месели толкова колаци, колкото членове имало семейството им. Обредните пити били без украса. В огнището слагали гърне с царевични зърна, варели боб, просо, булгур, ориз. На трапезата трябвало да има и ошав, орехи, зеле, картофи, чесън.