Рано на 14 май – денят Мая, момичетата отиват на полето, берат “мая цветя”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си. Събират роса от цветята и мият лицето си, за да не ги боли глава, и пеят “Маята да я съберем, на момичетата да я дадем, ни глава, ни кръст да ги боли, ами да остаряват”.
Късно следобяд всички, които са оставили белег в котлето, се събират в двора. Избират едно момиче до 10-ина години, което предварително е подготвено какво да прави и какво да говори. То е облечено с рокля, забулено с кърпа през главата и с огледало в ръцете.
Всички жени са закичени с цвете на главата и са опасани с върбова клонка. Една от тях запява песен, характерна за този празник. След песента момичето започва да вади един по един предметите, които наричат мартифил, и ги държи под кърпата, а някоя жена изрича предсказание на собственичката. Едва тогава момичето показва предмета, наречен за късмет, за щастие, женитба, деца.
Някоя по-възрастна жена, облечена като булка и с шалвари, започва да се търкаля “за здраве на всички събрали се”. След това става, играе хоро, кючек, разказва смешки, закача присъстващите.
Може да говори всичко, но никога цинизми и обиди. Макар да казва много критични неща, никой не трябва да се сърди или да се чувства обиден.
След изваждането и наричането на всички предмети, оставени в котлето, започва гощавката и веселбата – яденето е купено с общи средства. Пие се с мярка. Когато имат повече средства, викат музикант да им свири и се веселят до вечерта. Завършва с обща трапеза, в която не участват мъже.