До 2020 г. държавата ще изпитва остра нужда от средства за поддръжката на пътища. Плановете на правителството са да бъдат изградени 635 км нови магистрали и 17 хил. км второкласни пътища. За тази цел са необходими 8,5 млрд лв. Към момента обаче са осигурени едва 1,16 млрд лв. Останалите трябва да дойдат от Европа, бюджета или от винетките.
Това заяви бившият транспортен министър Петър Мутафчиев по време на конференцията „Тол такси, винетки и акцизи – системи за финансиране на пътната мрежа“.
По време на дискусията се зароди спор относно това дали шофьорите да плащат тол такси и винетки само за магистралите или за останалата пътна мрежа.
“АПИ харчи толкова пари за поддръжка и рехабилитация на пътната инфраструктура, с колкото разполага”, допълни Мутафчиев.
Лазаринка Стоичкова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството изтъкна, че след 2020 г. евросредствата за България по линия на кохезионната политика се очаква да бъдат силно редуцирани, затова трябва да бъдат намерени други пътища за финансиране на пътната мрежа.
Тя припомни, че е приета Стратегия за развитието на пътната инфраструктура до 2020 г., а след анализ на Световната банка министерството предвижда въвеждане на смесена система за таксуване. Според нея камионите ще плащат тол такси, а леките коли – електронни винетки. Оператор ще е Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Според експерта новото таксуване ще доведе до 5 пъти по-високи приходи от такси и винетки.
От бизнеса обаче изказаха съмнения относно ефекта от завишените приходи, като изявиха съмнения, че повишаването на цената на винетките не гарантира повече приходи и дадоха друго предложение.
„700 млн. лв. може да събира бюджетът при таксуването само на магистралите“, заяви Борис Марков, представител за България на специализираната в изграждането на тол системи австрийска компания „Капш“. Според него основният проблем на таксуването е е обхватът на облагането – дали таксите и винетките да се изискват само за магистрали, или и за пътищата втори и трети клас.
Красимир Лалов от Националното сдружение на българските превозвачи посочи, че в Европа тол такси се дължат само за аутобани и „който бърза, си плаща“, а за останалите пътища шофьорите не дължат такси.
Най-справедливо е парите за пътища да дойдат от тези, които ги ползват, но тол таксите няма да са достатъчни, заяви от своя страна Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Той припомни, че средства могат да се осигурят и чрез публично-частни партньорства.
В Стратегията за пътната инфраструктура, която е публикувана от МРРБ, се казва, че в момента 35% от републиканската и около 65% от общинската мрежа е в лошо състояние. В същото време средствата, необходими за поддържане, далеч превишават текущото финансиране.
За да се приведе цялата мрежа в добро състояние през следващите пет години, трябва да се инвестират годишно около 1,1 млрд. лв. в републиканската и около 400 млн. лв. – в общинска пътна мрежа.
За сравнение, сега се инвестират по-малко от 300 млн. лв. за републиканската мрежа и по-малко от 100 млн. лв. за общинските пътища. Разходите за рехабилитация на пътищата трябва да бъдат поне удвоени, за да се постигне 75% устойчива пътна мрежа до 2022 г., пише в документа.
Ако законността на винетките се оспори, това ще отреже 73,5 млн. лева от предвидения бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“. По предварителни разчети на ведомството, с толкова средства се очакваше да се увеличат постъпленията от поскъпването на пътните такси. С тях общите годишни приходи в Агенцията се очакваше да достигнат около 300 млн. лв. за 2016 г. През миналата 2014 г. начислените приходи от винетки бяха в размер на близо 225 млн. лева, а през 2013 г. бяха събрани над 222 млн. лв., сочат още отчетите на Агенцията.
Към момента от винетки в бюджета влизат до 220 млн лв. Практиката обаче показва, че не е ясно за ккаво се изразходват тези пари и правителството трябва да работи повече в тази насока и да даде разчет на обществото за това как се изразходват.
Припомняме, че новите винетки за 2016 г. вече се продават по бензиностанциите. Цените им за редовите шофьори са с 45% по-високи. Вместо 67 лв., годишният стикер струва 97 лева. Цената на седмичния е 15 лв. (досега 10 лв.), а месечният става 30 лв. (25 лв. за 2015 г.).