Регионалният исторически музей в Добрич съхранява най-богатата в страната колекция от икони на светите братя равноапостолите Кирил и Методий. В навечерието на празника на просвещението и културата и по повод тържественото честване на 1150-годишнина от създаване на славянската азбука и от Моравската мисия на сбирката от петте уникални за страната икони гостува в изложба на от Кирило-Методиевския научен център при БАН.
Директорът на РИМ – Добрич, Костадин Костадинов разказа, че иконите са възрожденски, рисувани през втората половина на ХІХ в. Това е времето, когато по българските земи се засилва интересът към всичко българско и възхвалата на Кирил и Методий и на Великото им дело става знаме на националното ни просветно и културно развитие. Характерното за иконите е, че на всички тях двамата братя са представени заедно, но в различни варианти.
Тази възрожденска композиция утвърждава равноапостолските заслуги на двамата братя към просветното дело, казва Костадинов и обръща особено внимание, че на едно от изображенията Кирил и Методий са изографисани на фона на пейзаж в почти фронтални пози, като всеки от тях държи в ръце различни предмети – кръст, свитък, книга, жезъл. Друг вариант представя първоучителите в близост до маса или църковен престол. Вещите върху престола /масата/, различно комбинирани, са – кръст, корона, книга, свитък, мастилница, глобус. “Глобусът, който присъства ни показва, че те са били приемани не само като създатели на писмеността, а и като просветители и апостоли на културата” – казва още Костадинов.
Две от иконите са дело на шуменския зограф Никола Василев. Кирил и Методий са представени в цял ръст, във фронтални пози на фона на исторически пейзаж. Братята са в пищни архиерейски одежди, с корони на главите, излъчващи достолепие, сила и воля. С дясната си ръка, държаща кръст, Кирил благославя, а в лявата е плодът на неговия труд – азбучният свитък, с едро изписани букви на него. Методий в дясната си ръка държи жезъл, внушавайки “Тук и сега”, а в лявата – разтворена книга, налагаща текста “В началото бе словото…”. В едната от иконите се виждат очертанията на крепости и сгради – Преславският двор. Над светците, с венци от цветя, съвсем във възрожденски стил, Господ Бог благославя благородните им дела.
Останалите три икони са дело на неизвестни майстори зографи. Те впечатляват със силната си философска обобщеност – св. Кирил и св. Методий между земята и небето. Величествените им фигури са стъпили непоклатимо на земята, а с ореолите си достигат небето. Неизвестните автори виждат единия брат в монашеско облекло, в повечето случаи това е Методий, а Кирил – в архиерейско. Те са изправени до църковен престол /маса/, на който освен обичайните книга, кръст или мастилница има внушително голям глобус – символ на научното познание.
Иконите “Св. Св. Кирил и Методий” най-точно показват дълбоката промяна, която настъпва в мисленето на възрожденския зограф. В тях иконописците представят и своята лична оценка за първоучителите и тяхното дело. Откриваме я в надписите, които са неотменен и значим компонент в композицията на всяка творба. Тяхното място в изображението също има определен смисъл. В добруджанските икони имената на Кирил и Методий са изписани високо горе, над ореолите им, а между тях е уточнено с гордост, че това са “Български просветители” или “Славянобългарски просветители”.
Костадинов обаче призовава всеки един българин да отиде до Тулча, която е била част от българската патриаршия. “Идете и влезте в българската църква “Св. Георги”, където се намира в днешно време вече безценната икона на двамата братя, дело на Станислав Доспевски. Тя е почти в човешки ръст – 1.5 м и румънците, за разлика от гърците, са запазили иконата и надписите на нея са на български.
За разлика от този храм в Гърция има само една икона на св. св. Кирил и Методий в църква в Солун, но там те са изобразени със затворена книга, вместо със свитък, на който е изписана кирилицата” – разказва още Костадинов. Той добавя още, че братята Кирил и Методий са едни от малкото в европейската история, чието дело е признато и почитано както от източната, така и от западната половина на европейска цивилизация. Православната и католическата общност ги почитат съвместно като равноапостоли и закрилници на Европа.
Сред любопитните факти, които разкрива историкът е това, че кирилицата е официална в България, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан, Македония, Монголия, Русия, Украйна, Сърбия, Черна гора и Таджикистан. Официална е също така и в частично признатите републики Косово, Южна Осетия, Абхазия и Приднестровие. В Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Латвия и Естония кирилицата е широко употребявана в обществото и се ползва с официален статут в някои обществени сфери, като образованието например. Особен случай представлява Монголия, където кирилската азбука е въведена през 1924 г. от монголските комунисти, управляващи под изключително съветско влияние. В миналото обаче е имало периоди, когато кирилицата, а и глаголицата са били официални азбуки и в други държави.