На 18 януари 1935 г. в Сливен е роден един от най-големите лирици на съвремието ни – покойният поет Дамян Дамянов. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" / през 60-те години/.
За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.
От ранно детство се бори с болест. Почти неподвижен е, с говор, който затруднява общуването му с другите. В старата гимназия "Добри Чинтулов" – Сливен, където учи, съучениците му го боготворят. Носят го на ръце по стълбището на училището. Един от тези съученици, е бил бившият ни министър на културата Георги Йорданов – също сливналия. По-сетнешните приятели на поета – от студентските му години в София и за цял живот – покойните Радой Ралин и режисьорът Владимир Янчев, неговият жив биограф – писателят Станко Михайлов, бдят над него като орли.
Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че…" – есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" – лирична хроника, "Тетрадка по всичко" – в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" – страници от пътни бележки, "Таванът" – роман, и др.
През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици.
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.
На 6 юни 1999 година големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия – София.
Навръх 85-ата годишнина на Дамянов, предлагаме 3 от най-паметните му стохотворения:
ДОБРИТЕ ХОРА
Добрите хора страдат неизбежно,
усмивката им винаги е мила,
дори прощават изневяра нежно,
защото любят, любят с тиха сила.
Добрите хора винаги ги мамят,
утеха в добрината си намират.
Когато за света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират.
ИНТИМНО
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен…
Ех, вярно е, даленото гнети,
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж –
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната от близичко е грозна,
и целият ѝ гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст –
пръст, във която ний ще легнем с тебе…
ЛЮБОВ
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му – листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани – туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква – кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.