Доц. д-р Николай Радулов е бивш главен секретар на МВР и бивш ръководител на аналитично звено в сектор „Сигурност” към президентската институция и преподавател в Нов български университет. Пред Kmeta.bg той говори за заплахата от евентуален терористичен акт у нас и работата на специалните ни служби по предотвратяването на такъв.
– В последните дни се появиха брожения в обществото във връзка с информацията, че на територията на България се издирват двама предполагаеми терористи. Смятате ли, че има заплаха за националната сигурност?
– В обществото не виждам смут, но определено има брожения в медиите, защото информацията, която получават хората, е различна всеки път и те не могат да си обяснят каква е причината. Разбира се и аз гадая защо това се случва, след като навсякъде, особено по Черноморието, се правят проверки непрекъснато. Странно е, че първо се заявява от служители на МВР, че това са заподозрени в тероризъм, след това официално се опровергава тази информация. Службите не разбират колко полезна би могла да е помощта на хората в борбата с терористичните заплахи, може би защото все още битува мисленето, че тези неща трябва да бъдат пазени в тайна и да не се изнасят пред обществото. Антитероризмът е свързан с тероризма, а трябва да имаме предвид, че атентатите излизат от рамките на строго организираните групи – пример за това е случаят „Шарли Ебдо”. Там видяхме хора, които не са членове на „Ислямска държава”, но те искат да се изявят като привърженици на тази терористична организация. Противодействието на този вид тероризъм е изключено да бъде организирано, без обществото да помогне, което прави държанието на МВР изключително странно.
– Има ли опасност за страната ни да бъде обект на терористична атака?
– Да, мисля, че има много сериозна опасност поради ред причини. Разко е увеличен броят на преминаващите незаконно през държавната ни граница в сравнение с миналата година и всички данни, които не само МВР, а и МВнР и другите министерства получават, са свързани с това, че имигранския натиск е по-голям. Това е първи признак за опасност, защото тези хора, които влизат у нас, са без документи – предварително биват съветвани да унищожават паспортите си и личните си карти. Всичко това прави невъзможно за властите да се разбере кой – кой е. В това число става въпрос не само за терористи, но и други престъпници, които биха могли да бъдат използвани за целите на терористични организации, понякога дори и без тяхно знание.
От друга страна, получените и потвърдени информации от чужди специални случаи също ни показват, че опасността е завишена. В другите страни обаче това не се пази в тайна, както се прави от страна на МВР – вместо това се информира пресата, за да бъдат хората нащрек. Във френски и английски издания се коментира, че опасността от тероризъм е завишена, а само преди месец в турския вестник „Хюриет” бе публикувана голяма статия, в която се говореше, че според сигурни източници на вестника, информацията от които е проверена и в специалните служби на южната ни съседка, в Турция и България се подготвят атентати, свързани с „Ислямска държава”. Може би седмица по-късно в Турция се осъществи такъв атентат, който доведе до 26 души, убити на място и много тежко ранени, които след това също починаха. Това означава, че тази информация е не само потвърдена от източници на журналистите, а и се доказа на практика. Само въпрос на време и небрежност от страна на специалните служби е у нас да се случи нещо такова.
Съществуват и други условия, които не се коментират в опит да не се дискредитира управлението на страната, макар че според мен това не касае грешки само на настоящото правителство, а и на тези преди тях. Държавният департамент на САЩ в последния си доклад от преди месец – месец и половина отново анализира ситуацията с трафика на хора у нас и стигна до извода, че този трафик се е увеличил. Става въпрос не само за хора, които преминават нелегално границата, но и такива, които биват обект на търговия или експлоатация. Броят на българските граждани, които биват извеждани в чужбина и експлоатирани нараства. Каналите за трафик на хора с лекота могат да бъдат използвани за целите на терористична организация, а също така хората, които са обект на трафик, биха могли да бъдат обработени – те или техните близки, да съдействат на терористите.
Съществува и още един проблем, за който не се говори, и това е корупцията. Според всички западни специални служби, държавни организации и отделните комисии на ЕС, корупцията не просто не намалява, но не се взимат мерки и тя расте. Тя създава благоприятна среда за развитие на организираната престъпност и, разбира се, макар и не непосредствено, на терористични групи. Може да си мълчим и да продължаваме да не говорим нищо по отношение на корупцията, но тя е много сериозен фактор за създаване на терористична среда.
– Отворили ли сме широко вратата за терористите?
– Истината е точно такава – като че ли специалните служби не просто нямат готовност да реагират, но и са втрещени от това, че може да им се наложи да свършат малко повече работа от обичайното. Пример е случаят за тези двама души, за които първо се подава информация и се публикуват снимки, след това се отрича. Не е задължително те да са терористи, но определено става дума за престъпници. От МВР обявяват, че става въпрос за фалшификатори на документи. Това обаче не е попречило тези хора да преминат през нашата граница, като най-вероятно дори не става въпрос за нелегално преминаване през „зелена граница”, а през ГКПП, независимо дали с истински или фалшиви паспорти. Това значи, че или Шенгенската информационна система и информационната система на Гранична полиция не действат, или не се работи правилно с тях. От тук ЕС си прави един много прост извод – тази страна не е готова да бъде част от Шенгенското споразумение, защото не може да изпълни условията.
– По какъв начин гражданите могат да се чувстват по-сигурни, какви мерки може да вземе обикновения българин?
– Това е много сериозен проблем, който не може да бъде решен без участието на държавата с главна роля за специалните служби, защото те са тези, които би трябвало да са специалисти и да дават разумни съвети на гражданите за техния сигурен живот. От години аз и други експерти говорим, че трябва да се направят диплянки, сайтове и като цяло кампания за превенция на тероризма. Необходими са преки телефонни линии, които са само за сигнали, свързани с подготовка на терористичен акт. Тези възможности за противодействие се подценяват от властите.
Има и още нещо – гражданската сигурност е сериозно компрометирана от новия закон на НСО. Наличието на особени мерки за сигурността на властимащите значи, че всички останали не са защитени на практика. Единен закон за защита на гражданите би означавал, че сигурността на всички е еднакво обезпечена, а старанието на управляващите да бъдат допълнително защитени е още едно доказателство, наред със всички други, че обикновеният български гражданин не е защитен.
Има и още нещо в посока на законодателството и това е проекта за стратегия за противодействие на тероризма. Очевидно е, че има сигнали до държавния апарат за завишена терористична опасност. Проблемът е, че този проект е много лошо преписан от различни други документи. Липсват основни елементи, без които по-голямата част от него губят смисъл. Така например при определяне целите на тероризма се говори за предотвратяване и пресичане на терористична дейност, но това не може да стане без разкриване на подготовката за такава дейност, а именно това перо липсва, което значи, че просто е пропуснато да бъде маркирано при работата с мишката на компютъра. Този документ е дори по-лош от сега действащия План за противодействие на тероризма, приет през 2008г., по-лош от Стратегията за национална сигурност, гласувана от Народното събрание през януари 2011г. и е всъщност документ, появил се проформа и със съдържание, което не води до реално противодействие на тероризма. Самият документ претендира да е стратегически в период от 10 години – до 2025г., което в толкова динамична сфера е немислимо. Говорейки за сигурност, ситуацията може коренно да се различава в рамките на само 2-3 години.
– Смятате ли, че ДАНС може да се справи, предвид спорния си статут още от самото си създаване?
– Тази служба се създаде през 2008г. с претенциите да бъде български еквивалент на ФБР. След такова обявление би следвало тази служба поне малко да прилича на ФБР, но всъщност в онзи си вариант – от 2008-а, тя приличаше изключително на наследник на КГБ. Въпреки, че законът няколко пъти бе променян, ДАНС така и не успя да работи правилно в сферата на сигурността и да намери своето място, макар и основната идея на тази служба е да е контраразузнавателна. Когато говоря за ДАНС се сещам винаги за нещо изключително куриозно – първият закон за тази служба бе подготвен с активното участие на Алексей Петров – много спорен човек, който е подсъдим в момента. Новият пакет документи за ДАНС се внася от една друга спорна фигура, в лицето на Цветан Цветанов, който не е подсъдим, а е осъден, пък макар и на първа инстанция. Сякаш на никого не му прави впечатление, че сферата на сигурността е в ръцете на хора с изключително спорна репутация, което е немислимо.
– Има ли, все пак, някакъв оптимистичен акорд в иначе минорната симфония за националната сигурност?
– Може би бихме могли да почерпим оптимизъм от факта, че информацията за тези двама души доведе до отклик на обществото – подадени са сигнали, прегледани са охранителните камери и пр. Иначе казано хората се опитват сами да се погрижат за своята сигурност, което е положително.