Йонко Димитров е кмет на село Долна Малина от 2015 г. Роден е в София. Завършил е НАТФИЗ. Живял е в Лондон, където е завършил продуцентство и кино режисура. Работил е в няколко театри в България. В момента е градоначалник, но продължава да играе в няколко постановки на родната сцена. Пред Kmeta.bg той разказа за приоритетите, проектите и визията си за Долна Малина.
– Г-н Димитров, помага ли ви актьорската професия в управлението на село Долна Малина?
– Не мисля. Управлението не е игра, а човещина. Аз съм градоначалник на населено място, което означава, че трябва да изпълнявам желанието на хората. Затова правим общи регулярни събрания, на които се обсъждат въпроси за селото.
– От какво имат най-много имат нужда хората в Долна Малина?
– Хората имат нужда от инфраструктура – асфалт и ВиК, които са най-сложните за финансиране звена. Канализация има в 80% от селото. Все пак трябва да се разшири, да се включат още къщи, да се инвестират доста пари. Тази година направихме участък от вътрешна главна улица, като моята амбиция е до края на мандата цялата улица да бъде ремонтирана.
– Кои са проектите, които ще изпълните в най-кратък срок?
– Най-належащо е почистването на речното корито и реката. За да предпазим от щети от наводнения в селото, както станаха миналата година, трябва да премахнем дърветата, които израстват от коритото. Те ще се раздават за огрев, а от по-здравите части ще се направят нови пейки, беседки, маси. Стратегията ми е да се направи мини парк на мястото, където тази година изградихме сцената за фестивала.
– Има ли битова престъпност в селото?
– Не. За да се чувстват още по-сигурни и спокойни хората, имаме идея с още няколко кмета да поставим охранителни камери по изходите на селата, които директно да се свързват с полицията и по-лесно да може да се контролира престъпността.
– Каква е визията ви за бъдещето на Долна Малина?
– Тъй като е съвсем близо до София (а столицата расте) скоро Долна Малина ще бъде едно от предпочитаните места за живеене. Искам да го превърна във фестивално, кино селце. Тук има филмови студиа и заедно с тях имаме амбицията да превърнем населеното място в едно средище, където да се случват множество арт мероприятия, занаятчийски работилници, атрактивни уъркшопи и т.н. Има редица примери за IT селища, но аз искам да го превърна в нещо по-различно. Работя над това още от началото на мандата. Първата стъпка направихме като построихме пясъчен корт за плажен волейбол, футбол и багминтон. На официалното откриване дойдоха хора от цяла България, които взеха участие в турнира по волейбол. Бяха пристигнали дори бургазлии, които споделиха, че подобно място няма никъдето другаде. Също така тази година направихме тридневен "Фестивал на изкуствата и спорта" в Долна Малина, в който участваха около 1200 човека, а близо 3000 гости го посетиха. Той съдържаше няколко зони – съвременно изкуство и спорт, битово изкуство и фолклор, алтернативно изкуство, музика и хип-хоп танци и масов спорт, спа и фитнес. За другата година вече създадохме партньорства с няколко университета и смятаме да го обогатим още повече като към това включим образование, театър, модерни танци и мотокрос. Целта бе да се популяризира селото и да се постави начало на преобразяването му в арт дестинация.
– С какво друго селото привлича туристи?
– От самото име на селото може да се разбере. Долна Малина започва да се популяризира с богатството си на малини. Доста харесвано и търсено е сладкото от малини, а идеята ни е в бъдеще да произвеждане и малиново вино. Тази година насадихме няколко различни сорта в центъра и гостите, които идват могат да ги разгледат и опитат.
– Какви са наблюденията Ви – интересуват ли се в днешно време хората от театър, кино, изкуство?
– Със сигурност. Първият ми допир с професионалната сцена, който беше след като завърших НАТФИЗ, бе постановка (която се играе 3 месеца) в Сатиричния театър в София. Още от първия месец бяха изкупени всички билети за третия месец. Залите бяха пълни. Относно Долна Малина мога да кажа, че от миналата година възрастните хора от пенсионерския клуб на селото ме поканиха да направим представление към читалището. И така заедно с бабите, дядовците и младежите направихме "Седянка", което се хареса изключително много.
– Има ли инвеститорски интерес от страна чужденците?
– Чужденците нямат вяра в нас. Разговарял съм с някои от най-големите предприемачи в Лондон, които споделят, че проблемът е, че нямаме добре функционираща съдебна система. И поради това хората, които са инвестирали в Източна Европа биват излъгани, пренебрегнати и дори осъдени.
– Дори за купуване на къщи?
– За това вече мога да кажа, че има голям интерес. В Долна Малина са продадени пет къщи, а в момента се строят две големи нови къщи за гости… селото започва да расте.
– Споменахте, че ще се стремите Долна Малина да се превърне в фестивален център. Как си представяте да изглежда селото – да запази своя автентичен облик или да се превърне в лъскаво, модерно място?
– Както в редица градове по света има обособени графити арт квартали – такъв искам и да бъде обликът на Долна Малина, но стилизиран с битово-възрожденски илюстрации. Искам да се запази този автентичн характер, тъй като все пак е село и трябва да изглежда не като лъскава вилна зона, а като отворено място, в което да ти е приятно и уютно да седнеш в двора или градинката, под асмата и да пиеш ракия с възрастните, да хапнеш вкусна гозба със сребърни прибори върху старата мушама. Това създава усещането за духа на България.