Коматинските скали крият иманета на хайдути и четници, твърдят брестовци
Стръмният черен път до симитлийското село Брестово никак не е лесен за минаване, но това не спира иманярите. За тях 20-те километра до селището не са проблем. Усилията си струват, защото тук намират доста ценни предмети, твърдят местните хора. Търсят и злато, защото легендите разказват, че по тези места са скрити златни имането от хайдути и войводи. „Ние продължаваме да газим злато, а бедни ходим”, допълват с въздишка местните. През 2003 година станаха известни в цялата страна като “Българският Клондайк”. Тогава фирма за геоложки проучвания и сондажи бе готова до инвестира 270 000 щатски долара, за да търси в района злато на площ от 198 квадратни километра. Но в последния момент работата се разсъхнала. Не губим обаче надежда, че насам ще дойдат сериозни фирми, които ще намерят златни находища. Пък дано се сетят и за нас”, споделят с усмивка селяните.
В селцето, скътано в планината, има петнайсетина махали с по 1-2 къщи в тях. В него живеят не повече от 30 души. До тях идват туристи и иманяри. Като във филма “Опасен чар”, дето щяха да редят гостите си по следния начин – милиционер-роднина. Тук формулата е турист-иманяр, казват жители на селището. Те често си разказват преданията, според които в околностите на селото са скътани много златни съкровища. Дядовците им разказвали за хайдути и комити, които са заровили имането си край Брестово. Богато място е било още от римско време. После по турско харамиите тук са крили богатствата, които грабели от изедниците. Преди повече от 10 години електричеството дойде при нас и ни светна след толкова години тъмнина. Току-виж, че след някоя година излезе на бял свят и златото, не губят надежда брестовци. Така те продължават да чакат. Но не Годо. Щом дочакаха тока, ще дочакат и тези, които ще търсят златото. “Намери ли се злато, нашият живот ще се промени. Все така ще се грижим за някоя животинка и ще копаем нивите си. Но поне отново за нас ще се заговори в цялата страна”, убедени са селяните. Доста злато е скрито сред Коматинските скали, разказват легендите. Саклният масив на места е висок над 100 метра, геоложкият феномен е с национално значение.
Местните хора също вярват, че там е пълно с жълтици, заровени от хайдути и комити. Често там харамиите намирали убежище от властите. Скалите се извисяват край селото и са трудно достъпни. В средата е най-високият и величествен скален отломък. Вътре, между огромните скали, където някога виели гнездата си десетки орли, има пещера. Там би трябвало да е скътано най-много злато, отсичат местните хора. Но не забравят, че имането променя хората и те губят човешкия си облик. Преди години в тази пещера се вмъкнали трима мъже от Брестово. С помощта на въжета и стълби стигнали до торба със злато. “Не са могли да разделят парите, както се случва почти винаги. Двама от тях били братя. По-късно единият затворил в хамбара брат си и подпалил постройката. Оня се спасил по чудо”, разказват старците. Те са убедени, че сред скалните грамади лежат още много злато и ценности, останали от старо време. “Орлите, дето люпеха яйцата си по тези канари, отдавна ги няма, но жълтиците не могат да литнат”, такава е логиката на брестовци.
Прочутите Коматински скали над Брестово ще бъдат превърнати в туристическа атракция. Това предвижда проект на община Симитли за развитието на скалното катерене в региона. В него обаче не е зааложено издирване на злато, но знае ли човек. Нищо чудно някой турист да се натъкне на златно имане. И в момента нашенци и чужденци атакуват скалния масив. Идеално място е за отдих, разходки, планинарство и за вдигане на адреналина. „То и сега опитни катерачи посещават скалния масив „Коматиница”. Много фотографи пък снимат забележителни пейзажи и от двете страни на българо-македонската граница”, твърдят жители на село Брестово. Амбицията на общината е да облагороди целия район край Коматинските скали. Ще се построят беседки, ще се поставят пейки, кошчета за боклук. „Ще се монтира и чешма. За да може тези, които ударят на камък в търсенето на злато, да пият по една студена вода. Че и на нас това ни остава. Спим върху злато, ама какво от това…”, кахърят се селяните.