Два юбилея отбеляза днес Дупница – 139 години от своето Освобождение, както и 25 години от преименуването на града от Станке Димитров.
Въпреки лошото време паметната дата за Дупница уважиха десетки млади хора, активисти и общественици. Общинската духова музика създаде необходимата тържествена атмосфера, а слово произнесе директорът на Регионалния исторически музей в Дупница – Анелия Геренска.
Седмокласничката Катерина Цигловска от ОУ “Неофит Рилски” рецитира Вазовата ода “Опълченците на Шипка”. Венци и цветя бяха положени пред паметната плоча на опълченците и пред паметната плоча на майор Орлински, освободителят на града, от зам.-кметът Крум Милев и началник на отдел “Образование” Тодор Петков, председателят на общинския съвет Ивайло Константинов, съветници, представители на политически сили, граждани.
На 14 януари дупничани празнуват Освобождението на своя град. На тази дата през 1878 г. дупничани, заедно със своите първенци и архиреи, посрещат тържествено освободителния ескадрон на майор Иван Павлович Орлински. Той всъщност “донася” свободата на града и присъединява Дупнишкия район към освободените територии по време на войната. Районът не е в активни бойни действия, но не по-малко драматични дни преживяват и дупничани. Защото, след падането на София, градът буквално е задръстен от отстъпващата турска армия, която се настанява в българските къщи. Има грабежи и убийства на християнското население от отстъпващите башибозуци. За тези критични мигове разказва подробно в книгите си краеведът Никола Лазарков. Разбира се, възрожденска Дупница се подготвя за този миг десетки години по-рано, отбеляза шефът на историческия музей Анелия Геренска.
Дупница връща името си от комунистическото Станке Димитров при кметуването на д-р Панчо Панайотов през 1992 год. Тогава кметът легенда разпореди на трите входа да сложат табели “Дупница – син град”. По късно, при друг кмет – червения д-р Първан Дангов, на входовете сложиха други табели “Град на фармацията”.