Министерството на туризма включи в списъка на 50-те интересни, но малко популярни у нас обекта две знакови сгради за Видин – Кръстатата казарма и Конака.
Те трябва да бъдат показвани на родните туристи. Казармата се намира на пътя към крепостта „Баба Вида”, а Конакът се представя на туристите по време на разходка из Видин.
Двете сгради имат историческо значение. Кръстатата казарма е единствената у нас сграда с формата на равнораменен кръст. Построена е през 1801г. по времето на независимия видински владетел Осман Пазвантооглу за седалище на еничарите. На нейното място се е намирал дворецът на пашата.
Дървен мост свързвал казармата с оръжейна работилница, която не е оцеляла. След Освобождението сградата е била съд и седалище на българската войска. Обявена е за паметник на културата от национално значение.Преди година сградата бе реставрирана по проект на Министерството на културата с 1,2 млн. лв. европейски средства.
В нея се намира етнографският раздел на Видинския исторически музей. В него могат да се видят много интересни експонати от бита, традициите и живота във Видинско. След ремонта сградата се превръща в един от центровете на културния живот в града. В нея се организират срещи, изложби и други събития.
Втората сграда – отскоро обект на вътрешния туризъм, е Конакът. Така е известна от времето на построяването си в средата на 18-ти век. Била е полицейско управление на турците, а след това – седалище на българската църковна община.
След Освобождението в нея се настанява видинската община. От 1956 година е преотстъпена за нуждите на музея.
Сега в него могат да се видят всички находки от античността до Освобождението. Най-ценният експонат е статуята на почиващия си Херакъл, която е от втори век.
Сградата е преустроена е след Освобождението, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура.
Преди година за Конака се развихри съдебен спор. Обектът бе поискан от мюсюлманското вероизповедание, но то не можа да представи нито един документ, с който да докаже, че е била използвана някога за религиозни цели. Историци откирха архивни документи, от които стана ясно, че е строена от българската църковна община. Така спорът се реши в полза на общината, която е нейн собственик от Освобождението до сега.
Конакът продължава да впечатлява архитектите със строителните и решения, които са осъществени в него.