Повече от два века, близо до река Дунав във Видин, се извисява минарето на единствената в града джамия, издигната от камък – джамията на Осман Пазвантооглу. До нея се намира и библиотеката му, която също е каменна сграда.
Двете постройки са част от по-голям комплекс, в който е съществувало и турско религиозно училище. Медресето обаче не е оцеляло.
Осман Пазвангооглу, живял до 1807 година, е бил независим от турския султан. Той е бил владетел на обширни земи с център Видин. Непокорен на султана е бил и баща му, който е убит във Видин по заповед на върховния владетел.
Джамията е посветена именно на него. Това е посочено в надпис над входната врата. Най-голямата особеност е в използваната символика при изграждането й – сърце, увенчаващо минарето и купола, което е поставено с цел да подчертае независимостта на Пазвантооглу от султана, както и от официалния символ – полумесец.
Каменната постройка има предверие, оформено като открита галерия. Молитвената зала е обширна, с красив летвен таван, с резбована розетка в средата. Дървеният балкон, където е било мястото на жените, не е отделен с решетка от залата. Мебелите и другата украса също са дърворезба с висока художествена стойност.
Обстановката е запазена в почти автентичен вид. Минарето, което няма много детайли, завършва със знак, който дълги години се възприема като сърце. Легенди го свързват с любовта на Пазвантооглу към местна девойка. През последните години историци доказаха, че знакът на върха не е сърце, а обърната пика – връх на копие.
Това е бил символът на еничарите от частта на Осман Пазвантооглу. Върхът на джамията обаче категорично не е сърце, написа в книга за Пазвантооглу видинският историк Невен Илиев. Според него знакът е поставен за демонстрация на независимостта от султана.
Библиотеката, която се намира до джамията пък е посветена на майката на Пазвантооглу. На входа й е вграден надпис, който гласи: “Аз, Осман Пазвантооглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, от тях посетителят да извлича знания и да благославя покойната ми майка”.
За книгите вътре се говори и до днес. Те са обект на научни изследвания. Повечето имат религиозно съдържание, а 92 от тях – светско. Темите им са за литература, история, медицина, законодателство. Книгите са написани на османски език, но има и такива на френски. В началото на миналия век са пренесени в националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоолу днес са част от туристическия маршрут на Видин и образуват единен архитектурен ансамбъл. Те са едни от забележителностите на града и са обявени за паметник на културата с национално значение. На друго място в града – до несъществуваща днес джамия “Мустафа паша”, се намира гробът на владетеля.
На мраморния саркофаг има дълъг надпис, който гласи: “Докато имаш възможност, направи добро за народа”.