На този ден през 1910 г. на 82 години ни напуска един от най-забележителните руски писатели Лев Николаевич Толстой. Той поставя нов етап в развитието на руския и световния реализъм, свързвайки традициите на класическия роман на 19 век с литературата на 20 век, променяйки европейския хуманизъм.
Известен е като сложна и парадоксална личност, заради неговите религиозно-моралистични възгледи, които възприема през 80-те години на 19 век и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. Трите му най-известни произведения – романите „Война и мир“, „Ана Каренина“и "Възкресение" – са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература.
Ето няколко от великите мисли на руския писател:
Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
Истинската мъдрост не е многословна.
Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.