На днешната дата през 1932 г. в Италия се ражда италианският учен, философ, историк-медиевист, експерт по семиотика и писател Умберто Еко.
През 1954 г. той завършва "Торинския университет", работи в телевизия "RAI", като културен редактор, анализатор на известния вестник "Еспресо" (итал. L'Espresso). Еко преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино, а през 1971 г. става професор в "Болонския университет".
Той е почетен доктор в много чуждестранни университети, президент на "Международния център по семиотика и когнитивни науки" в "Университета" в Сан Франциско и член на "Международния форум на UNESCO".
Писателят е удостоен с множество международни награди, сред които френският орден "Почетния легион" (1993 г.), немският "Орден за заслуги" (1999 г.) и др. От 1962 година е женен за германската изкуствоведка Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.
През 1980 г. Еко публикува първия си роман "Името на розата", който се превръща в най-известната му творба, донасяйки му световна слава. Книгата е преведена на 43 езика и е екранизирана през 1994 г.
Еко умира след дълга битка с рака на 19 февруари 2016 г. на 84-годишна възраст, в дома си в Милано.
Представяме ви едни от най-запомнящите се цитати на Умберто Еко:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.
Новите технологии убиват мисленето.
Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им.
Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.
Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.
Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!
Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.
Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.
Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.
Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.
Истинският герой е винаги един герой по погрешка.
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.
Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.