Момчил Неков е роден на 13 май 1986 година в гр. Силистра в семейство на учители. Той е магистър по „Политически мениджмънт” в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в Университета по национално и световно стопанство. От 2013 година е докторант във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Неков е автор на две книги с политологични изследвания: „4х4 – БСП след 1989” (изд. „Захарий Стоянов”, 2012 г.) и „От първо лице” (изд. „Сиела”, 2013 г.). От февруари 2010 г. до избирането му за член на Европейския парламент, Неков работи като инспектор и старши инспектор в Дирекция „Правни производства и надзор” в Комисия за защита на личните данни на Република България.
На 25 май е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП. В Европейския парламент Момчил Неков работи в комисиите по Култура и образование и по Земеделие и развитие на селските региони. Той е член на делегациите на Европейския парламент за връзки с Китай и за връзки с Беларус. Неков е член на интерпарламентарните работни групи за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта и за Климатичните промени, биоразнообразието и устойчивото развитие.
С него разговаряме за подготвянето търговско споразумение между ЕС и САЩ (TTIP), развитието на българското земеделие и научните открития, които могат да развият икономиката ни и за най-новото развитие в международните отношения и историята на ЕС- Brexit, или излизането на Великобритания от ЕС.
-Г-н Неков, какво е мнението Ви по най-горещата политическа тема тези дни -оставането на ЕС с един член по-малко?
–Европа трябва да преосмисли социалната си политика, иначе Brexit ще създаде домино ефект сред останалите европейски държави. Неравенството в социален аспект може да засили евроскептицизма. А той да доведе до домино ефекта, от който всички се притесняват и дори вече не засягат в изказванията си.
И не ми се иска Хегел да е прав в този случай с твърдението си, че: „Всички значими световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на трагедия, а втория – във вид на фарс“. А във фарс ще заприличат общите ни усилия да предотвратим едно повторение и да не сме взели истинските мерки да го предотвратим.
Проявата на първите симптоми от негативния отговор на английските граждани се изразява в това, че европейските борси преживяха най-лошия си ден, след срива на Lehman Brothers. Цената на петрола падна. Министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-7 предупредиха за възможни лоши последици за икономическата стабилност при прекомерни движения на валутните пазари след шока заради резултата.
Дори Ципрас коментира, че има криза на идентичността на Европа и стратегията й. Всъщност думата “промяна” е в основата на всички политически изказвания, без да се даде ясна обосновка каква я виждат тази промяна. Аз обаче я виждам в това Европа да направи своя самоанализ, доколко е Европа на очакваното обединение и солидарност, или Европа на онези, които имат по-силно влияние и въздействие, които се радват, че са на масата за взимане на решения.
– Политическите проблеми на ЕС не приключват с Brexit. Вие остро критикувате работата на ЕС по отношение на предстоящото Търговско споразумение със САЩ (TTIP). Какви са Вашите мотиви?
-Първият спорен момент в споразумението е свързан с географските означения. По темата имам поправка, приета в Комисията по земеделие. Тя е при подписване на споразумението в него да се включва защитата на 1300 продукта, които се произвеждат на територията на ЕС. Това е свързано с кампанията „Да защитим българския вкус“, която подех миналата година.
Призовавам всички тези защитени продукти да се включат в международното споразумение, което се подготвя. Има такива идентични продукти в САЩ, които не искат да признаят нашите, макар техните да са взаимствани от европейските. Г-н Антъни Гарднър, посланикът на САЩ за ЕС каза, че се работи в тази насока, но няма да има 100% признаване.
Нека попитаме например, дали идеята на Гарднър да има само една агенция по безопасност на лекарствата, която да слее сега съществуващите в Европа и САЩ, означава съкращаване на персонал. И в какви размери ще е това съкращение? Дали намаляването на разходите няма да остави десетки служители на улицата?
Трябва да се постигнат и договорености за провеждането на обществени поръчки, където преговорите са в задънена улица.
Защитата на инвеститорите също е спорен въпрос, по който тепърва трябва да постигаме съгласие. Когато гласувахме доклад с препоръки от ЕП към Еврокомисията да води преговорите, аз бях против, тъй като смятам, че имаше популистко предложение от страна на основния преговарящ, еврокомисаря по международната търговия г-жа Сесилия Малмстрьом.
Тя искаше частните арбитражи, които се подготвят и чрез които ще се разрешават търговските спорове между ЕС и САЩ, да бъдат публични и да има по трима представители при всеки спор – едната страна, ответникът и арбитърът. Трябва да се създаде апелативна инстанция, където недоволните от решенията на съда да се жалват, смята Малмстрьом. Тази идея обаче не бе развита и бе предложена около 3 седмици преди гласуването, което значи, че по нея не е работено сериозно.
-Казвате още, че докато проблемът с визите за българи и румънци за САЩ не се реши, няма как ЕС да подпише споразумение със Съединените щати. Разяснете позицията си?
-Имаше доста въпроси, отправени от наши сънародници и от представители на румънската страна относно визите. Първи подех инициативата за отпадането им, когато въпросът с подписването на търговското споразумение беше сложен на масата. Още миналата година заявих, че трябва да се постигне визова реципрочност между САЩ и ЕС. Г-н Жан-Клод Юнкер иска препотвърджаване на мандата, който се дава, за да може Комисията да преговаря.
В случая обаче г-н Борисов, като премиер на България, трябва да каже какви са нашите изисквания за потвърджаването. Визовата дискриминация към България е факт.
Припомням ви, че в края на 2013г. е приет регламент, според който в рамките на 24 месеца трети страни, сред които са Щатите и Канада, трябва да постигнат реципрочност към всички категории граждани на ЕС по отношение на визите. САЩ обаче все още изискват визи за България, Румъния, Полша, Хърватия и Кипър. Срокът изтече на 12 април 2016г., но визите не са премахнати.
Предвидено беше в такъв случай ЕК автоматично да наложи същия визов режим за американски граждани, пътуващи за ЕС. Това обаче не се случи. Комисията предпочита да наруши собственото си законодателството, отколкото да санкционира САЩ.
-Какво ще предприемете по този въпрос?
Пуснали сме писмена декларация за подкрепа сред всички евродепутати, с която приканваме да се въведе визов режим за САЩ. Г-н Гарднър каза, че ако ние им наложим визи, те ще предприемат същото. Тук вече излизаме от законовата рамка, защото това не е юридически аргумент и навлизаме в дипломатическата.
Отказът от визи е най-висок за България – около 15% от заявките са отказани, в Румъния са около 10%, а в Кипър-4. Съществува правило, според което визовият режим може да се отмени, ако процентът е под 3. Дали умишлено се държат високи процентите на България и Румъния?
Американците могат да решават кои българи да посещават Щатите, което е пресяване на малкия и средния бизнес.
Говори се, че TTIP ще подпомогне малките и средните български фирми – как ще стане това, при условие, че разходите на една малка фирма по проучване на пазара там, билети и престой в САЩ са огромни? Те неминуемо ще се отразят на оборота й.
-Какви тогава биха могли да бъдат ползите от едно такова споразумение между ЕС и САЩ за пазар като българския?
-Антъни Гарднър заяви, че за всяко евро печалбата би била 10 цента. Две трети ще бъдат за държавите, а останалата една трета – за транснационалните корпорации., т.е. тези корпорации се обогатяват още повече, отколкото до момента. Има градове в ЕС, които вече се обявават за „свободни от TTIP зони“, т.е. те не желаят споразумението да важи за тях, което би трябвало да ни накара да се замислим. Не сме достигнали западните си партньори технологично, а България ще има двойна конкуренция – веднъж с ЕС, втори път със САЩ.
-Вашият колега Андрей Ковачев от ГЕРБ/ЕНП заяви пред Kmeta.bg, че TTIP няма автоматично да внедри ГМО продукти в ЕС, защото разрешението за продажбата им в определена страна става само с решение на националните правителства. Т.е., ако българското Народно събрание не вдигне мораториума, няма как САЩ да ни продават ГМО. Как ще коментирате това?
-Да, но това нарушава единния пазар. Европейският пазар няма граници и в такъв случай не е ясно как ще се контролира продажбата на ГМО продукти. Точно това обсъждаме и в Комисията по земеделие в ЕП. На каква основа бихме създали механизъм, по който, ако в Румъния навлезе ГМО продукция, тя няма да попадне и у нас? Това трябва да бъде решение на централно ниво от Европейската комисия и да важи за всички държави.
Съединените щати ще продават селскостопанската си продукция на ниски стойности, защото ускоряват производството с хормона рактопамин в животновъдството, забранен в ЕС от 1998г. Друг пример е, че има законодателство в ЕС, според което на милилитър млечни продукти трябва да има 400 000 соматични клетки, а в САЩ е допустимо те да бъдат двойно повече.
Соматичните клетки са индикатор за здравословното състояние на животното, когато са над определено ниво, значи, че има процеси, които биха представлявали опасност за здравето както на животното, така и на потребителя на млечния продукт. Но какво би купил българският пенсионер – по-евтиното, но по некачествено мляко или месо от САЩ или скъпото, но качествено от ЕС? Мисля, че отговорът е ясен.
-Споменахте инициативата „Българският вкус“, която е Ваша идея. Какво стои в основата й?
Става дума за наши продукти, чийто вкус трябва да защитим. Схемата представлява правна защита на наименование за произход и географско указание. В първия случай сертифицираме, че произведството, преработката и пакетирането се случва в даден регион. Във втория установяваме, че един от процесите е в определен регион. Към момента от България са защитени само розовото масло и горнооряховският суджук.
Ползите от инициативата са две – навсякъде в ЕС знаят, че този продукт е с марка за качество от България, разпознават го, а освен това никой няма право да го имитира или фалшифицира. При нас имаме и смилянски фасул, куртовска капия, розов домат и др., които също е добре да се популяризират и сертифицират.
Защитата на техния произход би била добра за развитието на малки региони – това е стимул за реализиране на продукция. Намирането на пазар е най-трудното нещо в това общество. Мярка 9 от ПРСР за организация на производителите дава възможност при създаването на такава организация да има съфинансиране от ЕС в размер на 90 процента.
-Разкажете повече за тази възможност, какви са ползите от такава организация?
-Ако няколко души в областта на производството на дадена селскостопанска куктура се обединят, имат право на общ счетоводител, общ финансист и човек, който да търси нови пазари за продукцията си. Така се получава затворен цикъл, при който се произвежда готов продукт, не просто суровина и се пестят средства. Когато са заедно, няма да бъдат притискани от прекупвачи поотделно и ще обединят силите си срещу нелоялните търговски практики.
В България обаче всеки иска да върши работа сам и предпочита да има втора ръка трактор, но да си е негов, вместо да се обедини с други свои колеги и да бъде измамен. Освен това българските министерства не рекламират възможността за създаване на обединение, защото се занимават с ПР акции, вместо с политика.
-Друга ваша кауза е отглеждането на билки в България. Имате ли данни кои от тях са най-търсени на европейския пазар и кои са най-сериозните търговски партньори на страната ни в това отношение?
-Най-търсените диворастящи билки от България са коприва, липа, глог, шипка и трънка. Култивираните стопанства у нас отглеждат предимно лайка, къпина, малина, маточина, плодове и семена на шипка. Германия, Холандия и Франция са нашите основни пазари за билки. 12 хил. тона изнасяме на годишна база, а произвеждаме 17 хил. тона.
-Как обаче младите хора в България, израснали пред компютъра, да бъдат мотивирани да се занимават с производство на билки?
-Ние не живеем в социализма, където има планова икономика и където до всяко населено място има предприятие. Това значи, че всеки сам трябва да намери своята мотивация и да проявява инициатива. Земеделието е една от нишите за това. Но все пак всеки млад човек трябва да вземе за себе си решение, дали да е инициативен.
Отделно България има седимент в Черно море, открит от Института по океанология към БАН и може да бъде заместител на всички химични торове. Този черноморски пласт се е образувал преди 8000 години, когато при промяната на водния басейн от сладководен в соленоводен всички микроорганизми него умират. Така се формира пластът, под който има сапропел.
Той се ползва за научни опити след аварията в Чернобил и е доказано, че оздравява заразени почви и ги прави отново плодородни. Сапропелът вдига почвените добиви всяка година и може да се ползва за българското земеделие. Ако ние не инвестираме в него, големи концерни ще оберат печалбите след години.
Ако подобни проекти като извличането на сапропелът, отглеждане на билки и редица други се превърнат в приоритет на изпълнителната власт в България, а също и се направи добро популяризиране и реклама това би имало добър икономически ефект. Аз като евродепутат мога да обменям опит с колегите си от други държави и да разказвам за добри практики, но не и да се намесвам в прерогативите на българските министри и техните екипи. Хората могат да се върнат на село, да работят в близкия град и да разполагат с ресурс. За да осъзнаят това обаче, е нужно някой да им покаже добрия пример.