Първите хора в света, които са произвеждали хранителен продукт от какаото, което го наричали “храна на боговете” са ацтеките. Думата “какао” идва от техния език, което испанците възприемат и пренасят в Европа.
Легендата гласи, че ацтеките отглеждали какаовото дърво, което било свещено за тях. Зърната получени от неговия плод били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер.
Първото шоколадово блокче е направено от едва през 1842 г. от Джон Кадбъри – (английски квакер) на когото му хрумнало да направи твърд шоколад, едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер добавя мляко към шоколада и така създава продукта, днес познат като млечен шоколад. Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад в живота.
Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста.
Въпреки, че ставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредено влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за кученца и малки породи кучета. Шоколадът е силно токсични и за папагалите.
Химиците не могат да го докажат,дали шоколадът стимулира либидито, но популярната култура не желае да се откаже от твърдението. Известно е, че около 1000-та година в южните части на Мексико и част от Централна Америка при сватби са се поднасяли пенести шоколадови напитки.
Казанова целенасочено е консумирал шоколад, а Маркиз дьо Сад е бил толкова страстен почитател на шоколада, че е получавал пратки от съпругата си в затвора.