Има ли празник, той е там. Защото е Човека-оркестър, свири, пее и весели от душа своите съграждани в Симитли. На 65-годишния Недко Косов му е трудно да изброи на колко инструмента умее да свири – гайда, акордеон, кавал, двоянка, дудук, тамбура, кларнет, мандолина, устна хармоника, тъпан, барабан, джазбан, сворче, къс кавал… “От всеки предмет мога да извадя звук. Първият ми инструмент бе сворче от кокал на орел. Свирил съм на клас от ръж, на тръстика, че и от метална тръба съм правил нещо като къс кавал”, разказва музикантът.
Гордее се, че е роден на датата, която е рождена и на Васил Левски – 18 юли, но 110 години по-късно – през 1947-а. Член е на прочутата Винена партия, там съратниците му го наричат Виночерпеца. Той е свикнал с многото си имена. Из Родопите го кръстили Петко войвода заради засукания мустак, В северна България е Ботев, в Пиринска Македония пък е Ильо войвода, а в Скопие е Гоце. На специален тефтер си записва прякорите, имената там са над 500. “Нашият род Косови е известен, че пее, свири, а и си попийва мъжки. Растях с белите и музиката. Редувах ги. Беля, песен, беля, песен”, казва с усмивка гайдарят.
Бай Недко лекува душата си с музиката. Не само неговата, но и на околните. Вкъщи няма скандали, няма препирни. Ядоса ли се бай Недко, вземе гайдата или акордеона и свири. Участва в почти всички фестивали в страната. В дома си е натрупал дипломи, награди, медали. Има и рецепта за вечната си усмивка. „Когато човек си посвирва и попейва, няма нужда от нещо повече”, твърди Човека-оркестър, превърнал се в емблема на доброто настроение в Симитли.