Българският футболен гений – вечният №8, Христо Стоичков, днес отбелязва своя бенефис. Уникалното по рода си събитие, озаглавено подобаващо „50 години номер 8“, ще се проведе на най-големия стадион у нас – „Васил Левски“. Желанието на Камата е да сподели празника си както с всички почитатели на футбола у нас, така и с най-големите футболни звезди в света, не само от близкото минало, но и от днес.
„50 години номер 8“ няма да е просто приятелски мач, а нещо много повече – грандиозно шоу, което ще събере на едно място всепризнати футболни легенди от световна величина. Те ще излязат заедно на терена за една изключително интересна среща, която ще се случи само и единствено на 20 май 2016 г. и ще остане завинаги в историята.
Събитие от подобен мащаб ще се проведе за първи път в България. Един срещу друг на Националния стадион ще се изправят най-добрите български и чужди футболни играчи, които ще покажат класата и таланта си. Те ще бъдат разпределени в два звездни отбора – в единия ще са футболисти, предпочитащи да играят предимно с десен крак, а в другия – тези, чието тайно оръжие е левият крак.
Гениалният номер 8 Христо Стоичков е най-успелият български футболист – безапелационен властелин. Играч с много лица, “играч оркестър”, както го нарича неговият заклет фен, оперният гранд Хосе Карерас. Носител е на най-престижните футболни награди в света – тези, които се дават само на великаните в играта: „Златна топка“ (1994 г.) и „Златна обувка“ (Двукратен носител на отличието – за сезон 1988/89 и през 1994-та на световното първенство „САЩ-94“ за голмайстор на мондиала), Купата на Европейските шампиони и Купата на носителите на национални купи.
Първото нещо, което казват чужденците, когато чуят България, е името на Стоичков. Огромният му талант проличава в столичния клуб ЦСКА, като за 5 години с екипа на отбора той се превръща в най-големия идол за запалянковците на „червените“ и успява да постигне всичко в родината си.
Благодарение на впечатляващата си игра нападателят е забелязан и привлечен от един от най-големите грандове в света – “Барселона” за рекордната по това време сума за България от 4 милиона долара. С екипа на червено-сините Кавалерът на „Златната топка“ прави впечатляващи мачове, които ще останат завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол.
След “Барса” футболните пътища на феноменалната „осмица“ минават през още няколко държави и отбори като „Парма“ (Италия), „Ал Насър“ (Саудитска Арабия), „Кашива Рейсол“ (Япония), ,„Чикаго Файър“ (САЩ) и завършват в „Ди Си Юнайтед“ (Вашингтон). След това звездата отваря нова страница в живота си – тази на треньора Христо Стоичков: селекционер на националния отбор на България 2004 – 2007 г.; „Селта Виго“ (Испания) – 2007 г.; „Мамелъди Съндаунс“ (Южноафриканска република) – 2009-2010 г.; ПФК Литекс (Ловеч) – 2012 г., ПФК ЦСКА (София) – 2013 г.
На 29 май 2004 г. Христо Стоичков официално сложи край на футболната си кариера на стадион “Ноу Камп” в Каталуния, където над 40 000 зрители се сбогуваха с кавалера на “Златната топка”. В бенефиса на Камата се срещнаха “Дрийм тийма” на “Барселона” и “Отбора на света”, който бе съставен от куп велики майстори на коженото кълбо от 90-те години – Ривалдо, Давор Шукер, Роберто Манчини, Георге Хаджи, Иван Саморано, Давид Жинола… Двата отбора бяха водени от треньорите легенди сър Боби Робсън и Йохан Кройф, асистираше им Димитър Пенев. Всички герои от САЩ’94 също взеха участие в прощалния мач на Стоичков.
Засега обявените до момента гости на Камата са:
– Диего Армандо Марадона – абсолютна футболна легенда, участва на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 г. става шампион, а през 1990 – вицешампион.
– Карлос Валдерама – най-великият колумбийски футболист за всички времена. Избиран е два пъти за играч №1 на Южна Америка (1987 и 1993 г.) и е единственият представител на страната, включен в 100-те най-велики играчи на ФИФА за 20-и век.
– Джика Хаджи – има рекорден брой голове, отбелязани за националния отбор на Румъния. Избран през 2000 г. за “най-добър румънски футболист на всички времена”.
– Джика Попеску – играл в европейски грандове като “Барселона”, „ПСВ Айндховен“, „Тотнъм“, „Барселона“, „Галатасарай“ и „Лече“
– Хорхе Кампос – има 130 записани участия с националната фланелка на Мексико, спечелена Купа на конфедерациите, участие в три световни първенства и бляскава кариера в 6 мексикански и 2 американски отбора. През 1996 г. печели Златната купа на КОНКАКАФ и участва в Олимпиадата в Атланта.
– Хосе Луис Чилаверт – три пъти печели приза за най-добър вратар на планетата. В 25-годишната си кариера е отбелязал 62 гола и е спечелил 12 национални и международни трофея. Единственият вратар в историята на футбола, успял да отбележи хеттрик в рамките на един мач.
– Даниеле Масаро – който с отбора на Милан печели 4 шампионски титли (1988, 1992, 1993, 1994), два пъти става европейски клубен шампион (1990, 1994), 3 пъти носител на Суперкупата на УЕФА (1989, 1990, 1994) и 2 пъти на Междуконтиненталната купа (1989, 1990). Става и световен шампион с отбора на Италия през 1982 г.
– Иван Саморано – най-великият чилийски футболист за всички времена.
Дългогодишен капитан на чилийския национален отбор, с който участва на Мондиал 98, както и на четири издания от “Копа Америка”. През 2004 г. е посочен от Пеле за един от 125 най-велики живи футболисти в света. През лятото на 1992 г. преминава в “Реал Мадрид”, с които печели всички турнири в Испания, става и голмайстор на шампионата за сезон 1994–95.
– Джанфранко Дзола – удостоен от кралица Елизабет II с Ордена на британската империя за особени заслуги към английския футбол и една от най-големите звезди на италианската Серия А. С англисйкия “Челси” два пъти е избиран за играч на сезона, а през 2003 г. и за най-великия играч на клуба за всички времена. Изиграл е 35 мача с националния отбор на Италия и е световен вицешампион в САЩ през 1994 г.
.- Антонио Бенариво – медалист от САЩ 94 и един от най-добрите бекове на 90-те години. През 1991 г. дебютира в Серия А с “Парма”, където са съотборници със Стоичков. С тях печели Coppa Italia (1991-92 и 1998-99), UEFA Cup Winners’ Cup (1992-93), UEFA Super Cup (1993), UEFA Cup (1994-95, 1998-99) и Supercoppa Italiana (1999).
– Наско Сираков
– Данчо Лечков
– Любо Пенев
– Давор Шукер – също както и Христо Стоичков, Шукер има бронзов медал на световно първенство, носител е на „Златната обувка“ за голмайстор на мондиал и е играл за испански гранд – „Реал Мадрид“. Кариерата му започва от От „Осиек“, минава през „Динамо“ (Загреб), „Севиля“, където е съотборник с Марадона, следват „Реал Мадрид“, „Арсенал“, „Уест Хем“ и „Мюнхен 1860“. Обявен за един от стоте най-добри футболисти в историята на футбола.
– Звонимир Бобан – бронзов медалист от световното първенство във Франция 1998, световен шампион до 20 г. с отбора на Югославия през 1987 г. За 9 години в “Милан” Зоро става 4 пъти шампион на Италия, а през 1994 г.печели Шампионската лига.
– Емо Костадинов
– Краси Балъков
– Роберто Баджо – носител на “Златна топка”, провъзгласен едновременно за най-добър футболист на Европа и най-добър играч на ФИФА. Единственият италианец, отбелязал на 3 световни първенства. През 1995 става шампион на Италия с “Ювентус” и носител на Купата на страната. През 1996 става шампион с Милан и влиза в историята като първия футболист спечелил титлата в две поредни години с различни клубове.
– Ромарио – удостоеният за „Най-добър футболист в света“ през 1994 г. и световен шампион от САЩ’94 . Легендарният бразилец е вкарал 1045 гола в кариерата си и заема пето място в неофициалната класация на най-великите стрелци. Шампион на Холандия, Испания и Бразилия. Четири пъти е избиран за голмайстор на холандското първенство, три пъти в първенството на Бразилия, два пъти на турнира за купата на Холандия, два пъти е голмайстор в турнира за Купата на УЕФА, веднъж е голмайстор на Примера Дивисион и др.
– Хуан Роман Рикелме – играл за грандовете “Барселона”, “Виляреал” и “Бока Хуниорс”. Печелил е три пъти „Копа Либертадорес“ с “Бока Хуниорс”, а на национално ниво е бил световен шампион за младежи и олимпийски първенец. Мачовете му с екипа на “небесносините” са 51. Успява да създаде нов стил на игра и променя начина, по който феновете възприемат футбола.
– Жан-Пиер Папен – един от най-великите футболисти за всички времена. Кариерата му минава през “Валансиен”, “Брюж”, “Олимпик Марсилия”, “Милан”, “Байерн Мюнхен”, “Бордо”, “Гингам”, “Сейнт Пиеро” и “Кейп Ферет” (САЩ). Обявен е 5 пъти в 5 поредни години за „Голмайстор на Франция“: 1988 г. (19 гола), 1989 г. (22 гола), 1990 г. (30 гола), 1991 г. (23 гола) и 1992 г. (27 гола), както и 3 пъти е избиран за голмайстор на Шампионска лига: 1990 г. (6 гола), 1991 г. (6 гола) и 1992 г. (7 гола). Получава „Златна топка“ през 1991 г. – той е единственият французин, който печели отличието, докато се състезава за местен отбор.
– Петер Новак – полската звезда Петер Новак е играл в Турция, Швейцария и Германия преди да се премести отвъд океана през 1998 г . Избран е за един от най-добрите играчи на Бундеслигата за сезон 1995-96 докато е в Мюнхен 1860. През 90-те години Новак е един от водещите футболисти на полския национален отбор, като същевременно носи и капитанската лента на ръкава си. През 1996 г. е избран и за Футболист на годината в Полша.
– Диего Гутиерес – един от най-добрите и впечатляващи плеймейкъри в Мейджър Лигата. Роден в Колумбия, мултифункционалният играч се радва на изключително успешна кариера в отборите “Канзас Сити Уизардс” и “Чикаго Файър”. През 2001 г. взима американки паспорт и се включва в националния отбор на САЩ. Днес Гутиерес е телевизионен коментатор в Fox Sports 1.
– Предраг Миятович – дебютира на 18-годишна възраст за “Будучност Подгорица”, където записва 72 мача и 10 гола. През 1989 г. преминава в “Партизан Белград”, където вкарва общо 45 гола в 104 мача. Миятович преминава във “Валенсия”, където играе през 1993 – 1996 г. Обявен за футболист на годината (1992) и спортист на годината (1997) в Югославия, част от “Реал Мадрид” в края на 90-те, със спечелена титла през сезон 96/97 с 14 гола и много асистенции. През следващата година е звездният миг на черногореца – той отбелязва единственото попадение на финала на Шампионска лига срещу “Ювентус”.
– Деян Савичевич – дебютът си в първа дивизия на Югославия прави с “Будучност Подгорица”, след което преминава в “Цървена Звезда”. С него печели първенството на Югославия през 1990, 1991 и 1992 г., Купата на страната през 1990 и 1992 г., а в Европа КЕШ и Интерконтиненталната купа ( и двете през 1991 г.) Заради успешния сезон с Цървена Звезда заема второ място в класацията за “Златната топка”. През 1992 г. той е привлечен в “Милан”, с който печели 3 пъти Скудетото и веднъж Шампионската лига.
– Лотар Матеус – има рекордните 150 участия и 23 гола с германския национален отбор. Световен (1990 г.) и европейски (1980 г.) шампион по футбол, както и многократен шампион и носител на купата на Германия, шампион на Италия. Матеус е един от двамата футболисти, участвали на пет световни първенства. Носител е на купата на УЕФА през 1992 г. с “Интер”, а от 21 септември 2010 г. до 19 септември 2011 г. е и старши треньор на националния отбор по футбол на България. Носител на „Златната топка“ за 1990 г.