Архитект Иван Кирчев не е съгласен с ширещото се мнение, че административната работа е скучна и досадна и че в нея няма капка творчество. Не само защото по закон главният архитект подписва стотици строителни разрешения и книжа с важно значение за града.
„Прилагането на един закон, колкото и да е съвършен, изисква специфични умения и адаптивност, съвсем конкретен подход“, открехва мъничка част от творческата си лаборатория главният архитект на Стара Загора.
От 2008 г. досега, вече трети мандат той отговаря за архитектурния облик на града.
„Добрата архитектура по правило е незабележима, казваше един мой професор и аз напълно споделям тази негова концепция“, посочва своето професионална верую Кирчев.
Разбира се, не става дума за култови, знакови сгради, които имат своето предназначение в градската среда, а за общата визия. Добър пример в това отношение е първият план на Стара Загора за възстановяването на града след опожаряването му от ордите на Сюлейман паша. Градоустройственият план на чеха Любор Байер, според него, е точният пример за адекватно планирано и функционално градско пространство.
„Планът „Байер“ е разработен въз основа на най-напредничавите идеи на времето и вече близо 140 години е устойчив, дава възможност за едно съвременно развитие на Стара Загора“, посочва главните му достойнства арх. Кирчев. И допълва нещо много важно за любовта, с която е положен основният камък на града. За да се оформи точно този архитектурен облик на Стара Загора – на правите улици, на липите и зеленината, Любор Байер и строителите на новия град приемат т.н стандартен парцел от 330 кв. метра, независимо кой каква къща и двор е притежавал. И старозагорци, повечето останали с парчета земя след опустошаването на града, се отказват доброволно от предишните си имоти, в името на общото благо и бъдещето на града.
В плана „Байер“ са заложени и първите „зелени“ оазиси – централният парк „5 октомври“, парк „Алана“ и станционната градина. „Днес Стара Загора има близо два пъти повече зелени площи от градоустройствените стандарти за едно селище“, посочва с гордост арх. Кирчев.
И стремежът на днешните стопани на града е да поддържат и умножават зеленото богатство. Новият парк в кв. „Казански“, с новите терени, дарени от военното министерство, общо около 120 дка, е само един от примерите. Не бяга и от парливия казус с парк „Бедечка“, макар да е в компетентността на общинския съвет, които на три пъти предрешава съдбата му.
Арх. Кирчев. държи да уточни една важна подробност – повече от 600 дка от тази територия над вековния чинар, с най-големите дървета и уникалната лонгозна растителност покрай реката си остава паркова зона. „В нея, макар че и тук има реституирани имоти, нито някои има намерение, нито пък може да строи каквото и да е било, защото по своя статут тя е публична общинска собственост“, посочва той.
Най-голямото удовлетворение на арх. Кирчев и неговият екип, е че Стара Загора има ясна визия за развитие в перспктива. Градът е сред първите в страната със съвременен общ устройствен план. Първият му вариант е от 2005 г., а актуализираният – от 2011 г. В каква посока ще се развива градът, кои са основните акценти и зони – всичко е това е минало през публичния дебат и прието от местния парламент на старозагорци. И най-важното – гарантирано е.
Стара Загора има куп готови проекти, които могат да стартират, щом се появи инвеститор. „Дали ще бъдат европейски средства, от държавата или пък от общинския бюджет, това няма никаво значение, важното е, че сме готови да започнем веднага“, посочва голямото предимство на града пред своите конкуренти в страната арх. Кирчев.
Сред приоритетните „зелени“ проекти например е реконструкцията и обновяването на „Аязмото“, – първият градски парк от европейски тип в България. Известно е, че около 60 хектара от историческото ядро са обявени за паметник на градинското и парково изкуство с национално значение. Много от тези редки дървесни видове и част от екстериора обаче са връстници на парка и се нуждаят от сериозно обновяване и специални грижи. Затова и сумата на проекта е над 7 млн. лв.
Другият значим проект, който ще промени изцяло същинския център е обновяването на пешеходното ларго по централния булевард – с нова ефектна настилка, с нови зелени „петна“, с нови по-удобни и модерни зони за търговия. Реконструкцията на ул. „Св. Княз Борис I“ и ул. „Граф Игнатиев“ пък ще приближи ларгото до културно-историческия център и ще свърже двата исторически парка – „5 октомври“ и „Александър Стамболийски“.