От 19 до 31 юли в туристически комплекс „Белите брези“ между Кърджали и Ардино се провежда 47- та лятна школа по астрономия и астрофизика, организирана от клуб „Вега” към Астрономическата обсерватория „Славей Златев” в Кърджали. Агоп Узунбохосян е директор на Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ в Кърджали. Завършил Физическия факултет на Софийски университет, от 1984 г. работи в кърджалийската обсерватория. Гордее се, че е дал път на двама много добри астрономи. И двамата са минали през школата на „Белите брези“ и са стигнали до една добра кариера в БАН.
-Г-н Узунбохосян, колко души участват тази година в Школата и откъде?
-Участват 60-70 ученици от над 10 града – София, Пловдив, Врана, Русе, Стара Загора. Школата е единственото място в България, където ученици и студенти могат директно да извършват наблюдения и да експериментират. Интересът към тези срещи на „Белите брези” расте. Идват ученици от гимназии с природо–математическа насоченост, победители от състезания по математика, физика, астрономия. Нещата, които се правят по време на школата, са много близки до онова, което се прави в обсерваториите по света. Това, което искаме да научат младите хора, е работа със съвременна апаратура и използване на съвременни методи за обработване на получената информация.
–Кои учени сте привлекли този път за преподаватели в Школата?
-Винаги каним изявени лектори, завършили престижни университети у нас и в чужбина. Този път като преподаватели са привлечени млади научни работници, талантливи астрономи и студенти. Сред тях са Светлин Тасев, завършил Харвард, поканили сме Милен Минев, докторант в Катедра „Астрономия” в Софийския университет „Св.Климент Охридски”, Александър Кортенков и Мирела Напетова от Института по астрономия, Сунай Ибрямов, Шуменски университет.
-Какви новости ще предложите на участниците?
-Обект на визуалните наблюдения тази година ще бъдат слаби метеорни потоци и проментливи звезди. С помощта на цифровата техника, която имаме ще наблюдаваме и по-екзотични обекти в нашия Млечен път като кълбовидни звездни купове. Ще правим опити да засечем транзит на екзопланаети, тоест преминаване на планети извън Слънчевата система пред тяхната звезда – майка. На 25 юли осъществихме телевръзка с Южноевропейската астрономическата обсерватория „Паранал“ – Чили, където са съсредоточени най – големите телескопи в света. Така учениците от Лятната астрономическа школа ще могат да комуникират с хора, работещи на най-високо ниво в астрономията. Конферентната връзка се реализира със съдействието на кърджалиеца Валентин Димитров, който от много години е в екипа на тази обсерватория в Южна Америка.
-Как поддържате толкова дълго интереса към Школата ?
-Това, което я прави толкова дълголетна е, че тя се развива на принципа на Хаджигенчовото училище, по – големите учат по-малките. В Школата на Белите брези не „произвеждаме” астрономи. През нея за тези почти 50 години са минали стотици млади хора. Разбира се, някои се посветиха на науката астрономия и днес са преподаватели в престижни университети в Европа и света, други работят във водещи български и чужди компании. Но повечето се реализираха в друга сфера. Сред тях има лекари, биолози, химици, компютърни специалисти, инженери.
-Съвсем скоро Астрономическата обсерватория „Славей Златев” в Кърджали се сдоби с нов модерен телескоп – последна дума на техниката. Могат ли кърджалийци и гостите да посещават през лятото Обсерваторията и да наблюдават нощното небе?
-Астрономическата обсерватория в Кърджали в нормални градски условия предоставя възможност на интересуващите се деца и възрастни да се докоснат до нашата техника. Новият модерен телескоп, с който се сдобихме преди месеци, е на разположение на гражданите и гостите на Кърджали. На представянето имаше гости от Бургас, после посрещнахме група от Турция и други градове на нашата страна. Идват цели семейства. Възможностите за наблюдение с него са многократно увеличени. Смисълът е по-голям кръг от хора да видят докъде е стигнала съвременната наблюдателна наука. По време на промоцията на новия телескоп дошлите успяха да видят Юпитер с неговите спътници и ивиците в атмосферата, също пръстените на Сатурн. Така интересуващите се, особено деца, могат да се докоснат до подобна апаратура, което да породи траен интерес към астрономията.