Когато се говори за видинските кметове от Освобождението до днес, то на първо място се поставя д-р Бърни Бончев, управлявал града от 1934 до 1938 година. До неговото назначение Видин, който се е отърсвал от ориенталския си вид, е имал 22 кмета. Той е първият, който се задържа на поста си цели 4 години и успява да промени града така, че да заприлича на модерен европейски град.
От 1920 до 1932 година открива и ръководи служба за борба с маларията във Видин. Кмет става през 1934 година. Просветеният доктор има за образец градоустройството на много европейски градове и иска Видин да заприлича на тях. Под неговото ръководство започва борба за пресушаване на блатата, благоустрояване на града. Започва с прокарването на водопровод, след това се изграждат тротоари, поставят се бордюри, построява се градската баня по еврепейски образец, изгражда да лятна къпалня с басейн по швейцарски модел, разширява се Дунавският парк, създава се парк „Майски лес”.
Но това, с което Бърни Бончев остава в историята на Видин, е преместването на ромския квартал от тогавашната Бара махала в сегашния квартал „Нов път”. На заседание на общинския съвет д-р Бончев обяснява причините за това. Махалата се намира в ниско място, което се заблатява и от многото комари живеещите наблизо са поразени от малария. Ще ги заселим в по-хигиенично място, пише в протокола на общинския съвет. На всяко домакинство ще се дадат по 150 кв. м., за да си построи къщичка, проектирана от общинската техническа служба.
Ще им се отпусне камък, място, където те да си изработят кирпич, а общината ще превози старите им строителни материали до новото място. Всеки циганин ще получи по 200 лв. В новия квартал ще се прокарат улици, ще се водоснабди чрез помпи, ще се електрифицира. Така кметът спасява циганите от болестта. За благодарност още тогава те наричат новото си местообитание Бончова махала, което е живо и до днес.
Никой не казва „Нов път”, а Бончовата. Бърни Бончев се изявява и като лекар, но икато общественик, журналист, краевед. Той изнася беседи, пише статии, книги, прави проучвания на миналото на няколко видински села. Благодарение на него в Брегово научиха, че в техния храм е пял Васил Левски. Кметът пише, че лично е държал в ръцете си евангелието, в което Левски собственоръчно написал „да се знае кога съм пял в храма на Брегово”. Днес това доказателство липсва.
Д-р Бърни Бончев участва и във Втората световна война като лекар, организатор на борбата с маларията в Битолска и Скопска области. През 1945 година е началник на Институт за борба с маларията във Видин. През 1950 година създава първата санепидстанция /по-късно ХЕИ/ във Видин, на която е началник до пенсионирането си. Д-р Бончев умира в София през 1968 година на 91-годишна възраст. Днес за него във Видин напомня една улица. И ромският квартал, чийто жители гордо се назовават „бончовисти”.
Още новини от Видин и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
