“Големите кметове”: Девизът на Иван Миндиликов бил “Плевен и над всичко Плевен”

Находчивостта на Иван Миндиликов често му помагала да излиза от трудни ситуации. През 1926 г. в Плевен пристига представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. По онова време в града нямало подходящо заведение, в което да бъдат посрещнати високите гости. Кметът наредил да се изчистят и да се пребоядисат кабинките на градската баня, построена двайсет­ина години преди това по проект на известния арх. Никола Лазаров. После поканил европейците там. След гореща турска баня увитите в чаршафи чужденци насядали върху килими и възглавници и били нагостени с бюреци, баклава и турско кафе. Година по­късно Миндиликов посещава Австрия. Кметът на Виена дал тържествен обяд в негова чест, а в приветственото си слово не пропуснал да разкаже екзотичното преживяване, което имал при посрещането на европейската делегация в Плевен.

Иван Иванов Миндиликов не е най-­дълго управлявалият, но със сигурност е най­успешният плевенски кмет от Освобождението до днес. Той е управлявал града от 1924 до 1931 година. Девизът му “Плевен и над всичко Плевен” от предизборен лозунг се превръща в смисъл и цел на цялата му дейност.

След себе си той оставя нови стопански предприятия, електрическа централа, кланица и хладилник, ново модерно пазарище, нова гара, прекрасна сграда за мъжката гимназия, сметна палата, разширена и благоустроена градска градина, модерно оборудвана градска пожарна и много други придобивки, които за кратко време превръщат Плевен в европейски град.

Миндиликов, според биографите му, разрушава закостенялостта и рутината и формира ново мислене в работа на общинското управление в годините на неговото управление не са съществували непреодолими препятствия.

Откъде идва родът на Миндиликови и кой е неговият корен

Фамилното име на Миндиликови е единствено в България и произлиза от старата диалектна дума миндил. Тя има две значения – първото е специална трапезна кърпа, а второто ­е дребно животно, овца или коза. Мъжете от рода, както подсказва името, търгували по гръцките земи с дребен добитък, но домът им бил в село Арбанаси. Фамилията напуска родното си място през 1812 г., най­-вероятно по време на голямата чумна епидемия. Заселили се в Плевен.

Дядото ­Атанас Миндиликов, макар и преселник без имотно състояние, успял да се утвърди като авторитетна личност, защото през 1882 г. придобива правото да упражнява адвокатска професия. През 1890 г. той вече е избран с листата на народно-либералите за общински съветник и помощник­-кмет.

Бъдещият кмет на Плевен­ Иван Иванов Миндиликов е роден на 12 юни 1898 г. Завършва Плевенската мъжка гимназия, а през 1917 г. е мобилизиран и отива на фронта. Завършва Школата за запасни офицери, а след приключването на войната се завръща в Плевен. Известно време се занимава с търговия, но това не го удовлетворява и той се отдава на обществено­-политическа дейност. Буден и любознателен, наследил афинитета на дядо си към политиката, Иван Миндиликов навлиза в нея твърде рано.

Още в горните класове на гимназията той бива завладян от социалдемократическата идея. Увлечението му по нея е било мимолетно, защото от местната преса научаваме, че през1922 г. е вече технически секретар на Градското бюро на демократическата партия. Именно като неин активист той е назначен в Тричленната комисия, поела управлението на града като след преврата на 9 юни 1923 г. – първоначално като член, а по-­късно – като председател. През 1924 г. става председател на бюрото на градската партийна организация на Демократическия сговор, а не след дълго – и член на Висшия партиен съвет.

Иван Миндиликов поема управлението като кмет на Плевен току-­що навършил 26 години, на 18 юни 1924 г., в условията на разсипано стопанство и дълбока икономическа криза. И се справя блестящо! Плевенското гражданство високо оценява усилията на Миндиликов за възраждането на града и той два пъти е избиран за кмет през 1926 и през 1929 г.

Именно като такъв, а по­късно и като съветник, допринася много за превръщането на Плевен в модерен европейски град с развита икономика. През трите мандата на управление Миндиликов успява да изпълни по­голямата част от програмата си. Макар трудно и бавно, направеното е впечатляващо, още повече, че е постигнато в условията на политическа надпревара за власт и при пропадаща икономика. Той успява да обедини общинските съветници, независимо от политическите им убеждения, в решаването на значими за града проблеми.

През 1928 г. Иван Миндиликов се венчава за Емилия Кукидова. Когато младоженците тръгват с файтон по украсената с гирлянди главна улица, наскоро поставените електрически крушки светват в тяхна чест за пръв път и множеството аплодира младия кмет не само заради личния му празник, а и заради това, че градът най-­после е електрифициран.

По онова време жителите на Плевен са малко над 32 000 души. Основното им препитание е земеделие и търговия със зърнени храни и едър рогат добитък. Промишлените предприятия са едва мъждукали в следвоенната икономическа криза. Миндиликов тръгва към задачата си с необичаен подход обикаля лично по­заможните търговци, индустриалци и първенци на града. Обяснява им тежката ситуация с опразнения бюджет, представя им планираната от данъци приходна сума и ги моли те сами да я разпределят според възможностите си.

Резултатът се оказал неочаквано добър – за няколко дни в общинската каса постъпват над 1 млн. лв., пише историкът Маргарита Господинова-Дешкова в книгата си „Иван Миндиликов и неговото време“. Още в началото на първия си мандат кметът съкращава близо 100 души от прекомерно раздутата общинска администрация. Така спестява на местната хазна 3 млн.лв., харчени дотогава за излишни чиновници.

Въведеният от него режим на строги икономии продължава през цялото му управление. От 355 души през 1923 г. общинската администрация на Плевен в края на 1931 г. остава само 135 души. Макар и само със средно образование, Миндиликов имал знанията и способностите да прави много точни икономически анализи. Той взема от отчетите резултатите за работата на общинската зеленчукова градина и т.нар. общински магазини и ги анализира.

Тези предприятия са създадени по времето на двете плевенски комуни (в периода 1919-­1921 и 1922-­1923 г.) и трупали сериозни загуби на местния бюджет. По предложение на Миндиликов общинската градина е отдадена под наем за срок от 3 години. В изложение до общинските съветници по­ късно кметът пише:

„Производството на градината е с много по­висока себестойност от това на местните зеленчукопроизводители и фактически се дотира от общината. За 3 години тя е произвела зеленчук на стойност 793 232 лв., а е загубила 1 117 000 лв., без да плаща данъци. Произведеният зеленчук е в твърде незначителни количества, за да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме под наем, градината е донесла на общинската каса печалба от 500 000 лв., без никакви ангажименти от страна на общината.“

След общинските предприятия Миндиликов подхваща общинските полски имоти. Комисията изготвя програма за усвояване и експлоатирането им. 11 000 дка пасища и 6000 дка обработваема земя са дадени под наем срещу 200 лв. на декар. Така общината си осигурява постоянен годишен приход от 3 млн.лв. Програмата предвижда още да се заделят 1600 дка за подпомагане издръжката на общинските училища, 300 дка ­ за турското училище в Плевен, 100 дка ­ за еврейското, и 500 дка ­ за читалище „Съгласие“.

За по­добро опазване на тези имоти Миндиликов реорганизира службата на пъдарите, като я дава за управление на местен предприемач. И от тази отдадена под наем общинска дейност той успява да спести пари на местната хазна 700 000 лв. След всяка осъществена своя идея кметът започва поредния си мащабен проект, който носи нови приходи на общината. С държавен заем изгражда кланица. По време на строителството й най­-известният в страната тогава пазар за добитък ­ плевенският Сър пазар, е преместен близо до току­-що завършената нова жп гара в града. Изграден е върху 60 дка общинска земя.

Пазарището е направено по европейски тертип, а край него е построена ветеринарна лечебница. Философията на кмета Миндиликов била проста първо трябва да се създадат доходоносни предприятия, за да може с печалбата от тях да се субсидират тези, които не са доходоносни, но са необходими на града. Фактите от историята показват, че той се справил много добре и с двете части на тази философия. Когато поема управлението на общината, Плевен е имал общо 60 км улици и 9.5 км булеварди.

От тях с павета са били застлани само 29 км. След 8­-годишното му кметуване общата дължина на улиците е 90 км, от които 33 км са новозастлани. Завършени и проправени са близо 160 км общински пътища, свързващи града със съседните селища. Един от основните приоритети на първия му мандат е проблемът с водоснабдяването на Плевен. Години наред търси най­-добрите решения и ги намира ­ осигурява достатъчно питейна вода от каптаж край с. Гривица, после изгражда водоем в местността “Лагера” и прокарва между тях водопровод.

При неговото управление сметопочистването в Плевен става отделна служба и минава от конски каруци на камионетки „Форд“. Пожарната пък получава чисто нови помпи и водоноски „Фиат“ и става една от най­съвременно оборудваните в цялата страна. Започва строителството на градски стадион. Намира пари и за ремонт на опожарената сграда на плевенския театър. Миндиликов полагал много усилия и за решаване на социалните проблеми на съгражданите си. Той лично оглавил учреденото комисарство по прехраната. По негово време е основан и фонд за осигуряване на хляб за бедните.

При обсъждането на бюджета за 1926/1927 г. кметът предлага да се предвидят 100 000 лв. помощ за турското училище, защото турската общност в града била бедна, и 10 000 лв. помощ за еврейското училище.

Иван Миндиликов бил изключително честен. След три мандата кметуване той живеел със семейството си в жилище под наем. Едва след това неговият тъст, който бил известен плевенски търговец, му помогнал финансово, за да построи своя къща. След края на третия си мандат Миндиликов прави опит да остане в политиката, като на следващите парламентарни избори сам се кандидатира за депутат. Опитът обаче се оказва неуспешен. Завършва задочно право в Софийския университет и пише аналитични статии в редактирания от него вестник „Народна дума“. Постепенно изпада в немилост от управляващите, а здравето му се влошава. Въпреки тежкото стомашно заболяване, в годините на Втората световна война властите го мобилизират често и го изпращат на южната ни граница.

След спукана язва и тежка операция, на 24 юли 1944 г. Иван Миндиликов издъхва в шуменската болница. Само месец по­късно – на 09.09. 1944 г., след установяването на “народно-демократичната” власт, Миндиликов е заклеймен като сговорист­-фашист. Лишават съпругата му от пенсия, не ѝ позволяват да работи, притесняват децата му. Заради репресиите децата му се преселват в София, където и днес живеят техните наследници.