Димитър Моллов е първият лекар, който сяда в “кметския стол” в София. Той е един от основоположниците на здравната система в България след Освобождението. Роден е на 7 януари 1846 г. в град Елена. Първоначално учи в Беброво, родното село на баща му. Между 1860-1862 г. е учител в Садина, Ковачевец и Върбица. След това учи в гимназия и завършва семинарията в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873), а след това защитава и докторат, също в Москва (1876). Участва като доброволец в Руско-турската война, като е бил губернски лекар във Видин и ръководител на санитарен влак на Червения кръст.
След Освобождението Димитър Моллов е народен представител в четири парламента. Присъединява се към партията на Драган Цанков и през 1883 става министър на просвещението. Краен русофил, през 1891 г. Моллов е интерниран в Беброво. Три години по-късно се завръща в София, оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство.
През 1895 г. става кмет на София. По това време вече е натрупал изключително богат опит в управленческата сфера. Създал е първия здравен закон в България и е сред инициаторите за основаването на Александровска болница в София, както и на болниците във Видин, Велико Търново, Варна и Елена. По негова инициатива се откриват в страната училища за медицински сестри и фелдшери. Бил е член и на Българското книжовно дружество (днес Българската академия на науките), в което оглавява медицинската част. В продължение на много години ръководи Висшия медицински съвет.
През 1901 става първият председател на Българския лекарски съюз. Изключително ерудиран и с многостранни интереси, Димитър Моллов е един от най-начетените кметове на София, а днес на негово име има национална награда за медици, на него са кръстени и редица улици, като софийската се намира в жк. “Младост”.
По материали на БНР.