Кюстендилци и днес усещат почерка от кметуването на един виден техен възрожденец – Георги Ангелов Друмохарски. Наред с многобройните му други заслуги и принос през трите си кметски мандата той е останал в историята и с това, че е подписал първия градоустройствен план на Кюстендил. Друмохарски пръв започнал да събаря старите и изоставени, загрозяващи интериора и градската среда къщи и постройки. Разширил старите улици и създал, оформил нови. Открил и първата общинска аптека в града. Бил е депутат, има литературни и изследователски изяви, занимавал се с философия.
Роден е през 1843 год. в Кюстендил, където получил първите си уроци по патриотизъм при учителите Аверки Попстоянов и архимандрит Дамаскин. Завършва гимназия в Солун, след което, през 1867 год., записва военномедицинско училище /факултет/ на Гюлхането в Цариград. Заболява и не го завършва. Връща се в Кюстендил и подхваща търговия – както четиримата си братя Манол, Димитър, Иван и Харалампи. В Цариград изучава френски и гръцки. При връщането в родния град донесъл вестници, отразяващи църковните борби и усилията за решаване на българския църковен въпрос и за създаването на български читалища. Включва се активно в просветителска дейност – още твърде млад. Заедно с брат си Димитър преписва и публикува открития през 1861 г. в с. Търново, Кривопаланечко, писмен паметник „Слово Кирила Философа“ /от 150 пергаментови листа/ за покръстването на българите в района на Брегалница. Записва и “архивира” различни обичаи и песни от Кюстендилския край. Временен дописник е на вестник „Съветник“ – през 1864 година. През 1869 година става основател на първото читалище в родния си град и става негов пръв председател. По-късно е обявен за почетен председател на НЧ “Братство” в Кюстендил, той налага девиза му, инкрустиран върху сградата и до днес – “Богатството е смертно, а добродетелта – безсмертна”. През 1874 год. е избран за училищен надзирател. Изпраща етнографски материали на Васил Чолаков и Стефан Веркович, публикувани в „Български народен сборник“ (1872) и “Топографическо-етнографски очерк. През 1874 година е избран за училищен надзирател.
След Освобождението е един от най-дейните членове на Консервативната, а от 1894 г. и на Народната партия. Кмет е на Кюстендил три пъти : 22 октомври 1879 г. – 15 октомври 1880 г. и още два поредни мандата: от 19 октомври 1893 г. – 19 април 1899 г.. По негова инициатива е изработен първият градоустройствен план на града. По негово време са построени тукашните училища “Отец Паисий” и “Иларион Ловчански”, кварталът при кооперативни пазар в Кюстендил. Открива първата общинска аптека, от която се отпускат безплатни лекарства за бедните. Справя се с много трудности. Проблемът му не са толкова липсата на средства и финанси, колкото отпорът, който среща при налагането на градоустройствения план, събарянето на старите и грозни постройки, оформянето на нови квартали, което засегнало доста интереси и разгневило някои от местните хора. Изследователи установяват, че в резултат на амбициите му да осигури хигиената, добро здравеопазване в града, по негово нареждане в чаршията се построяват няколко месопродавници под един покрив – така санитарни инспектори правели постоянен контрол какво месо се продава и дали месарите спазват хигиената. В периферията на града се построява – макар и паянтова, сграда, в която се събират и обработват кожите от закланите животни. Не изоставил читалищната работа. Като кмет на града издействал от НС да предостави на кюстендилското читалище “Братство” известния “Таш хани”. По-късно читалището било построено на мястото на бившия турски конак. Дългоговременното експлоатиране на “Таш хани”осигурило част от средствата за новата читалищна сграда.
Умира от “порок на сърцето”, както пишат в некролога близките му, на 15 ноември 1914 год. Улица в квартала до кюстендилския стадион “Странджата” носи неговото име. Негови родственици сега живеят и работят по чужбина – в Канада, САЩ, в Германия и др.. Новородените им наследници носят “западна фамалия”, като с тире добавят и “Друмохарски”, разказва родственикът-правнук на кмета Божидар Друмохарски /70 г/, пенсионер, който старателно съхранява семейния архив. Днес бай Божидар е един от “свирачите” в кюстендилския градски духов оркестър.